Държавен юрисдикционен имунитет

1. През 2008 г. Германия подаде петиция до Съда за образуване на производство срещу Италия във връзка със спор, произтичащ от нарушения на задължения по международното право, извършени от Италия в рамките на нейната съдебна практика, и че не зачита германския юрисдикционен имунитет, с който се ползва в съответствие с международното право.

Германия поиска Съдът да установи, че Италия не зачита юрисдикционния имунитет на Германия:

- разрешаване на предявяване на граждански искове срещу нея в италианските съдилища с искане за обезщетение за вреди, причинени от нарушения на международното хуманитарно право, извършени от Германския райх по време на Втората световна война;

- като са предприели принудителни мерки срещу вила Вигони, която е собственост на германската държава на италианска територия;

- обявяване за изпълними на решенията на гръцките граждански съдилища срещу Германия и въз основа на актове, подобни на тези, които са станали основание за искове, заведени в италианските съдилища http://www.icj-cij.org/docket/files/143/14923.pdf.

Германия основава юрисдикцията на Съда въз основа на Европейската конвенция за мирно уреждане на спорове, която влезе в сила между Германия и Италия през 1961 г.

В своя контрамеморандум Италия поиска исковете на Германия да бъдат признати за неоснователни (с изключение на искането за Вила Вигони), а Италия също така представи насрещни искове за вреди, причинени от италиански жертви на груби нарушения на международното хуманитарно право, извършени от силите на Германски райх. Това искане беше отхвърлено с решение на Съда от 2010 г. с мотива, че не попада в юрисдикцията на Съда http://www.icj-cij.org/docket/files/143/16648.pdf.

2. Съдът е разгледал всяко от горните становища на Германия.

1) Съдът отбелязва, че страните по спора са имали различни възгледи относно обхвата на юрисдикцията на Съда в контекста на цитираните от Италия договори относно твърдяното неспазване от страна на Германия на задълженията си за обезщетяване на италиански и гръцки граждани, жертви на престъпления извършено от Германския райх през 1943-1945.

В светлината на гореспоменатите договори Съдът реши, че поставената му задача е да отговори на въпроса: възможно ли е една държава да не изпълни напълно задължението за плащане на обезщетение, което тя твърди, че има правни последици за съществуването и обхват на юрисдикционния имунитет на тази държава в чуждестранни съдилища ... Съдът отбелязва, че ако отговорът на този въпрос е положителен, възниква следният въпрос: дали италианските съдилища са имали достатъчно основания да откажат на Германия имунитет при конкретните обстоятелства по делото, като се вземе предвид поведението на Германия по отношение на изплащането на обезщетение.

Съдът отбеляза, че и двете страни по спора са съгласни относно правната валидност на държавния имунитет като част от обичайното международно право, но в същото време не са съгласни относно обхвата и степента на прилагане на правилото за държавния имунитет, а именно: разширява ли се имунитетът към действия, извършени от въоръжените сили на държавата? по време на въоръжен конфликт http://www.icj-cij.org/docket/files/143/16883.pdf.

Германия твърди, че няма съответно ограничение на имунитета. Италия твърди, че Германия няма право на имунитет по дела пред италиански съдилища по две причини: този имунитет не се прилага за граждански престъпления или деликти, водещи до смърт, телесни повреди или имуществени вреди, извършени на територията на държавата на Съда; Германия няма право на имунитет, тъй като нейните действия включват груби нарушения на императивни норми на международното право и няма алтернативни средства за защита срещу тези нарушения.

По отношение на първия аргумент на Италия, Съдът заяви, че все още има правило в международното обичайно право, което изисква предоставянето на имунитет на държава в съдебно производство относно граждански престъпления, за които се твърди, че са извършени от нейните въоръжени сили на територията на друга държава.

По отношение на втория аргумент на Италия, Съдът заяви, че, както е в момента, обичайното международно право не означава лишаване от имунитет на държава, тъй като е обвинено в сериозни нарушения на международното право за правата на човека или правото на въоръжените конфликти; също така международното обичайно право не обуславя имунитета на държава от наличието на ефективни алтернативни средства за защита за получаване на обезщетение.

По този начин Съдът заключи, че отказът на италианските съдилища да предоставят на Германия имунитет представлява нарушение на задълженията на италианската държава към Германия http://www.icj-cij.org/docket/files/143/16883.pdf.

2) Следващият въпрос пред Съда е дали изпълнителното действие срещу Вила Вигони нарушава имунитета на Германия от изпълнение на съдебно решение. Въз основа на член 19 от Конвенцията на ООН за юрисдикционния имунитет на държавите, Съдът стигна до заключението, че преди да се предприемат действия по принудително изпълнение по отношение на собственост, принадлежаща на чужда държава, трябва да е изпълнено поне едно условие: имуществото трябва да се използва за бизнес, без да тормози държавни дейности с нестопанска цел. „Вила Вигони“ беше помещението за културен център, създаден с цел насърчаване на културния обмен между Германия и Италия, т.е. е бил използван за държавни нетърговски цели. Следователно, изпълнителното действие срещу Вила Вигони е нарушение на имунитета на Германия от изпълнение на съдебно решение.

3) Третият въпрос, адресиран от Съда от името на Германия, е твърдяното нарушение на германския юрисдикционен имунитет с решения на италианските съдилища, обявяващи за изпълними в Италия решенията, постановени от гръцките съдилища срещу Германия в производството за клане в distomo.

Съдът реши, че по този въпрос е необходимо да се установи дали самите италиански съдилища са спазили юрисдикционния имунитет на Германия, като са приели молбата за екзекватура. При приемането на молба за екзекватура италианският съд е трябвало да се запита дали според международното право ще бъде задължен да предостави имунитет на държавата ответник, ако тя сама е разгледала дело по същество на спора, идентично на спора, в който решението е постановено от чуждестранен съд. Съдът стигна до заключението, че в светлината на тази логика италианските съдилища, които обявиха за изпълними в Италия решенията на гръцките съдилища срещу Германия, нарушиха имунитета на последната http://www.icj-cij.org/docket/files/143/16883.pdf.

По този начин Съдът поддържа първите три твърдения на Германия.

По отношение на четвъртото твърдение на Германия, Съдът не намери за необходимо да включи изрично изявление в диспозитива, съгласно който Италия е международно отговорна.

По отношение на петото твърдение на Германия, Съдът стигна до заключението, че решенията и мерките, взети в нарушение на германския юрисдикционен имунитет, които все още са в сила, следва да бъдат прекратени и последиците, произтичащи от такива мерки, да бъдат отстранени по такъв начин, че съществуващата ситуация преди извършването на незаконни действия, е елиминиран.

13. Подсъдност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски спорове