Janumet - описание на лекарството, инструкции за употреба, рецензии

Перорални таблетки Janumet

Инструкции за медицинска употреба на лекарството

Описание на фармакологичното действие

Ситаглиптин е селективен инхибитор на ензима дипептидил пептидаза 4 (DPP-4). По отношение на химическата структура и фармакологичното действие тя се различава от другите хипогликемични лекарства. Чрез инхибиране на DPP-4, ситаглиптин повишава концентрацията на хормони от семейството на инкретините: GLP-1 и глюкозозависимия инсулинотропен пептид (GIP), които са част от вътрешната система за регулиране на хомеостазата на глюкозата. Инкретините се секретират в червата и концентрацията им се увеличава в отговор на приема на храна. При нормални или повишени концентрации на глюкоза в кръвта инкретините повишават синтеза на инсулин, както и секрецията му от бета-клетките на панкреаса поради сигнализиране на вътреклетъчни механизми, свързани с цикличен АМФ. GLP-1 инхибира повишената секреция на глюкагон от алфа клетки в панкреаса. Намаляването на глюкагона на фона на повишаване на концентрацията на инсулин допринася за намаляване на производството на глюкоза от черния дроб, което в крайна сметка води до намаляване на гликемията. Инкретините не повлияват синтеза на инсулин и секрецията на глюкагон в отговор на хипогликемия. При физиологични условия ензимът DPP-4 хидролизира инкретините, за да образува неактивни продукти. Ситаглиптин, инхибирайки ензима DPP-4, инхибира хидролизата на инкретините, увеличавайки концентрацията на активни форми на GLP-1 и GIP, увеличава освобождаването на инсулин и намалява секрецията на глюкагон. При захарен диабет тип 2 с хипергликемия тези промени водят до намаляване на концентрацията на гликозилиран Hb и намаляване на плазмената концентрация на глюкоза, определена на празен стомах и след тест за физическо натоварване. Приемът на единична доза инхибира активността на ензима DPP-4 за 24 часа, увеличава концентрацията на циркулиращите инкретини с 2-3 пъти.

Експериментални проучвания върху животни в дози 3 пъти по-високи от MRDC по отношение на телесната повърхност не разкриват мутагенни, канцерогенни, тератогенни свойства и ефекти върху плодовитостта.

Показания за употреба

Захарен диабет тип 2 (особено в случаи, придружени от затлъстяване) с неефективна корекция на хипергликемия чрез диетична терапия, вкл. в комбинация със сулфонилурейни препарати.

като допълнение към диетата и упражненията за подобряване на гликемичния контрол при диабет тип 2.

захарен диабет тип 2 за подобряване на гликемичния контрол в комбинация с метформин или PPAR-γ агонисти (напр. тиазолидиндион), когато диетата и упражненията в комбинация само с изброените лекарства не водят до адекватен гликемичен контрол.

Формуляр за освобождаване

Фармакодинамика

Употреба по време на бременност

По време на бременност е възможно, ако очакваният ефект от терапията надвишава потенциалния риск за плода (не е имало адекватни и строго контролирани проучвания за употреба по време на бременност).

Категория на действие на FDA - B.

Кърменето трябва да бъде спряно по време на лечението.

Противопоказания за употреба

Странични ефекти

От страна на храносмилателния тракт: в началото на курса на лечение - анорексия, диария, гадене, повръщане, метеоризъм, коремна болка (намаление при прием по време на хранене); метален вкус в устата (3%).

От страна на сърдечно-съдовата система и кръвта (хематопоеза, хемостаза): в единични случаи - мегалобластна анемия (резултат от нарушена абсорбция на витамин В12 и фолиева киселина).

От страна на метаболизма: хипогликемия; в редки случаи - лактатна ацидоза (слабост, сънливост, хипотония, резистентна брадиаритмия, дихателни нарушения, коремна болка, миалгия, хипотермия).

От кожата: обрив, дерматит.

Начин на приложение и дозировка

Предозиране

Лечение: хемодиализа, симптоматична терапия.

Взаимодействие с други лекарства

Ефектът на метформин се отслабва от тиазид и други диуретици, кортикостероиди, фенотиазини, глюкагон, хормони на щитовидната жлеза, естрогени, вкл. като част от орални контрацептиви, фенитоин, никотинова киселина, симпатомиметици, калциеви антагонисти, изониазид. При еднократна доза при здрави доброволци нифедипин повишава абсорбцията, Cmax (с 20%), AUC (с 9%) на метформин, Tmax и T1/2 не се променя. Хипогликемичният ефект се засилва от инсулин, сулфонилурейни производни, акарбоза, НСПВС, МАО инхибитори, окситетрациклин, АСЕ инхибитори, производни на клофибрат, циклофосфамид, бета-блокери.

При проучване на взаимодействието в единична доза при здрави доброволци е показано, че фуроземидът повишава Cmax (с 22%) и AUC (с 15%) на метформин (без значителни промени в бъбречния клирънс на метформин); метформин намалява Cmax (с 31%), AUC (с 12%) и T1/2 (с 32%) фуроземид (без значителни промени в бъбречния клирънс на фуроземид). Няма данни за взаимодействието на метформин и фуроземид при продължителна употреба. Лекарствата (амилорид, дигоксин, морфин, прокаинамид, хинидин, хинин, ранитидин, триамтерен и ванкомицин), секретирани в тубулите, се конкурират за тръбни транспортни системи и при продължителна терапия могат да увеличат Cmax на метформин с 60%. Циметидин забавя елиминирането на метформин, като по този начин увеличава риска от развитие на лактатна ацидоза. Несъвместим с алкохол (повишен риск от лактатна ацидоза).

При проучвания за взаимодействие с други лекарства ситаглиптин не е имал клинично значим ефект върху фармакокинетиката на следните лекарства: метформин, розиглитазон, глибенкламид, симвастатин, варфарин, орални контрацептиви. Следователно ситаглиптин не инхибира изоензимите CYP3A4, 2C8 или 2C9. Въз основа на данни in vitro, ситаглиптин също вероятно не инхибира CYP2D6, 1A2, 2C19 или 2B6, нито индуцира CYP3A4.

Има леко повишение на AUC (11%), както и средната Cmax (18%) на дигоксин, когато се използва заедно със ситаглиптин. Това увеличение не се счита за клинично значимо. Не се препоръчва промяна на дозата нито на дигоксин, нито на Januvia, когато те се използват едновременно.

Имаше повишение на AUC и Cmax на ситаглиптин съответно с 29 и 68% при пациенти с комбинирана употреба на Januvia в еднократна доза от 100 mg и циклоспорин (мощен инхибитор на P-гликопротеин) в еднократна доза от 600 mg Тези промени във фармакокинетичните параметри на ситаглиптин не се считат за клинично значими.

Популационният фармакокинетичен анализ при пациенти и здрави доброволци (n = 858), които са получавали широк спектър от съпътстващи лекарства (n = 83, около половината от които се екскретират през бъбреците), не разкрива клинично значим ефект на лекарствата върху фармакокинетиката на ситаглиптин.