Изобразяването на разрушителната сила на парите в разказа "Гобсек" (по едноименната творба на Опоре де

Изобразяването на разрушителната сила на парите в разказа "Гобсек" (по едноименната творба на Опоре де Балзак)

Вариант I

Удивително е как парите се променят и поробват хората­дай го! - Ако самият крал ми е бил длъжен, графиня, и не е­до навреме бих го съдил. "- така казва лихварът Гобсек на графиня дьо Ресто, която съсипва децата си заради злодея Максим де Трай. Лихварът се забавлява от възможността да погледне в най-съкровените дълбини на човешкото сърце, в живота на някой друг без украса. Метален слитък в ръцете на автоматичен кон­не до човешкото сърце: „Виждам в себе си само ловен елен, преследван от цяла глутница кредитори“. Тайната цена на банкнотите, попадащи в ръцете на лихваря, е дълбоко отчаяние­пост, безразсъдство, любов или състрадание. Гобсек сравнява клиентите си с актьори, които правят театрално представление­за него и за себе си - с Бог, който чете в сърцата им. Той обича да мръси килими с мръсни обувки в луксозни къщи - не от дребна гордост, а за да почувствате нокътната лапа на неизбежността.

Гобсек вярва, че на земята няма нищо порочно, има само условности, само чувството, вложено от природата, е непоклатимо -> - инстинктът за самосъхранение. От всички земни блага той откроява само един, достатъчно надежден, за да си струва да го преследваш - пепелта­тогава. И единствената му радост е суетата. Злато в пъпката с­пази човешките пороци и капризи, материал евентуално­сти. Златото на Гобсек притежава света, това е неговото щастие и радост, той се забавлява, контролира съдбите на хората и наблюдава страстите им. Лихварът твърди, че е достатъчно богат, за да купи съвестта на клиентите и да управлява всемогъщите министри. Гобсек е владетелят на съдбата на парижани, тих, непознат на никого. За него целият живот е машина, която се задвижва от парите, златото е духовната същност на цялото общество. Но лихварът мрази наследниците си и не допуска мисълта, че някой ще стане собственик на богатството му.

Никой от съседите му не знае дали е беден или богат, има ли роднини или приятели. Поради прекомерна секретност и предпазливост, Gob­се отказа от собствената си златна монета, която изпадна от кармата­на и любезно отгледани от съсед. Бръчките му пазят тайната на страха­изпитания, внезапни ужасни събития, неочаквани съдби, богатство и разруха, смъртни опасности. Лихвар­изпробва всички възможности за обогатяване, дори се опита да намери злато, заровено в Америка.

През годините богатият Гобсек се превърна в тайна, запечатана със седем печата, в златен идол, който не знае, че има някой на света.­bov жени и щастие, чувства, има Бог. За Гобсек светът е такъв­само да пътува и да се рови около него,­да седи, оценява и ограбва. Но всичко, разбира се, е относително. И Гобсек умира съвсем сам, а пари и дворци, както знаете, не можете да вземете със себе си в гроба.

Вариант II

Върхът на френския критически реализъм е творчеството­държава Оноре дьо Балзак, най-големият майстор на реалистичното ро­мана.

Едно от най-добрите произведения на Балзак е разказът „Гоб­сек ”, чийто герой е олицетворение на силата на златото над хората. Гобсек, който вече беше на 76 години, засне два лошо­разположи стаи в една от мрачните, влажни къщи в Париж. Това беше „автоматичен човек“, който искаше да събере­кимат с висок интерес към сметките на своите жертви, които са заели пари от него, или, тъй като „нещата приключват по този начин, кога­натрупват имуществото и бижутата им ".

Гобсек, пропит с увереност в Дервил, сподели с него мислите си. Той имаше постоянен, но плашещ­нейната откровеност, нейният цинизъм, системата на възгледите, в която ние, читателите, можем лесно да намерим ежедневната философия на криволичието.

„От всички земни благословии - каза Гобсек - има само една достатъчно надеждна, за да си струва човек да го гони. то.

злато. Парите са стока, която може да се продава с чиста съвест на високи или ниски цени, в зависимост от обстоятелствата.

Гобсек не вярваше в морала на хората, в тяхната благоприличие. „Човекът е еднакъв навсякъде: навсякъде се води борба между бедните и Бога­ty, навсякъде е неизбежно. По-добре да се напъвате, отколкото да­оставете другите да ви смажат. " Гобсек - лихвар от онова време­когато парите стават най-важната сила в социалния живот. Хора като Гобсек, притежаващи ги в неограничени количества, държат в ръцете си търговци и дилъри, мини­Стров и аристократи от предградието Сен Жермен, писатели и художници. Да се ​​разпореждат със съдбите, а може би и с живота на тези „хора, които се смятат за„ солта на земята “и им диктуват свои собствени условия­viya, да стане свидетел на тяхното унижение е това, с което Гобсек е опиянен.

„Погледът ми е като погледа на Господ“, казва Гобсек. - чета в сърца; нищо няма да се скрие от мен, в което няма отказ на този, който стяга и развързва торбата с пари. Достатъчно богат съм, за да купя съвестта на онези, които управляват министри, започнете­найя от служителите в офиса и завършвайки с техните любовници. Това не е ли сила? Мога, като имам най-красивите жени, да се наслаждавам на най-нежните им ласки. Това не е ли удоволствие? "

Гобсек олицетворява най-негативните характеристики на замазката­тела. Той е надарен със забележителен ум, способен на широки обобщения. Неговите възгледи за живота се основават на философията на цяла епоха: „В златото - казва Гобсек - са съсредоточени всички човешки сили“.

Дервил вярва в човешкото благородство, от Гобсек той научава истината за ожесточената борба, още по-трагични изглеждат на Дервил сцените, свързани с разорението на семейство Ресто, свидетел на­някои той стана.

Дервил разбра зловещата причина за господството на Гобсек над мен­хората, както и истинската причина за техните трагедии, които всички­където имаха обща основа: единият вземаше пари от другия. "Въобще не­наистина се свежда до парите! " - възкликва той. Гобсек за Балса­ka е живото въплъщение на хищническата сила, която налива­чиво си проправя път към властта.

И какво се прави сега, независимо дали сме направили една крачка напред или наляво­лежи на място? Всички твърдят, че вървим към напредък, но вярно ли е това? Всички взаимоотношения са изградени върху пари, без тях нищо не се случва. Рядко браковете се основават на истинска любов. И искам да попитам има ли гобсеки сега?

Да! Нашият свят, нашето време е просто изпълнено с такива скъперници и които работят и то само заради парите. Как могат да се развиват културата и образованието, ако стоим на едно място? Разрушителната сила на парите надделя над човечеството. Можем да се спасим само с носове.

III вариант

Купонът и анюитетът са преди всичко добри за тях.

„Животът на живота“ на своето време, „духовната същност на всички нас­извън обществото ”, Балзак вижда едновременно Злото и Божествеността на буржоазния свят в паричните отношения, които доминират във всичко. Ново божество, фетиш, идол, пари, изкривени хора­те взеха децата си от родителите си, жените си от съпрузите си. За от­Романът на Гобсек е достоен за всички тези проблеми.

В центъра на повествованието е фигурата на лихвар Гобсек, в която­ром олицетворяваше същността на паричното общество. Гобсек е сух, остронос старец, крие жълти, като на пор, очи без мигли под голям козирка на очукана шапка, с бледо, безстрастно лице, „сякаш отлято от сребро“ - олицетворение­скъперничество. Той живее в бедна стая с течен килим до леглото и шпионка на входната врата, яде хляб и кафе с мляко, ходи в изтъркана рокля, а в килера му планини от гниене на храна, купчини злато и сребро нагоре, което той не вярва на банката ... Скъперничеството му се превърна в маниакална страст, безсмисленото трупане на ръба на смъртта придоби характер­тер лудост. Богатият просяк изсъхва и потъва сред съкровищата. Трябва­псевдоними плащат с Gobsek и пари и вид; носят му сребърни прибори и ковчежета със семейни бижута, кошници с прясна риба и пастет. Можеше да ги продаде на­преминава към някой магазинер, но се страхува, че ще даде цена по-ниска от пазарната. И доставките гният. Вонята на гниене, мъртви купища доброта под ключ - и сред тях умиращ стар­каша, разтърсваща съкровищата си. Натрупване на пре­се превърна в самоцел с Гобсек. Лакомата страст го погълна.

Резултатът от живота на лихваря е достоен за него - той умира сам, презрян от всички, в мръсна стая. Един от кръвопийците умира - той си тръгва, оставяйки милиони, придобити от сълзи и кръв.

Романът има много черти на романтичната естетика. Романтичен­известно преувеличение на мистерията и силата на Гобсек му придава характера на почти свръхестествено същество. Балзак се противопоставяше на романтичните ефекти, но тук, очевидно, той искаше да покаже разрушителната сила на парите. Но животът на Гобсек можеше да се развие по различен начин! Откакто майка му го назначи на кораба като момче от каютата, той живееше страхотен живот, пълен с перипетии и опасности.­животът ти: гладувал, търпял насилие и жестокост, бил пират, шпионин, копач на злато, но винаги и навсякъде бил притежаван от неудържим­най жажда за богатство. По време на действието на романа Гобсек е мълчалив, външно незабележим старец, който всъщност е един от владетелите на Париж. Гобсек тайно управлява банки, борсови дела, търговия, заеми. Тази негласна асоциация на финансистите се оказва единствената истинска сила във Франция.

Животът на Гобсек или по-точно неговият край не би могъл да бъде различен. В цялата трагична ситуация Гобсек вижда само забавлението си - нито едното, нито другото­кой от хората, на които не симпатизира, не се опитва да спаси никого от самоубийство или екзекуция. Жаждата за злато вкарваше дори душевни чувства в душата му: единствената му наследница завършва с­борба в остра нужда.

Той взема рекет от Дервил и оставя семейството на граф де Ресто без средства, използвайки фиктивна­с объркването и объркването на графинята. Гобсек има вълче правило да не жали никого, да не помага на никого, а да се облагодетелства­какво можете да вземете безплатно.

Гобсек презира хората заради неспособността им да използват богати­за невъзможността да се спести злато, защото само то, според него според мен­niyu, дава истинска сила и мощ. Аристократите пълзят пред него, дамите от обществото са готови да пълзят на колене, защото той има техните гнусни тайни в ръцете си, а банкнотите в джоба си. Рас­неговите преценки са откровени и цинични: „Аз съм достатъчно богат, за да купя човешка съвест, да управлявам всемогъщия министър­ми чрез техните фаворити, от служители до чиновници до любовници. Не е ли тази сила. Възможно ли е силата да­насладата не представлява същността на новата ви тренировка­Joise формация? ".

Балзак прави окончателното заключение, че старецът е знаел как да претегли всичко, да вземе предвид, никога не е компрометирал печалбата си, но „не е взел предвид“ само едно нещо, че трупането не може да бъде целта на ра­шумен човешки живот.

IV вариант

Централният образ на малката балзаковска история „Гоб­sec "- образът на голяма обобщаваща сила. Той въплъти една от основните теми на световната литература - темата за скъперничеството. Харпагон Молиер, Плюшкин Гогол, Скупият Пушкин - хора, които са усетили силата, която парите дават на своя собственик, и са се подчинили на тази власт. Гобсек е друга видна фигура в този тип галерия.

Професията на Гобсек е лихвар. Тази професия го прави възможен­обогатяване, бездействие, даване на пари под гаранция. Гобсек добре е научил основния принцип на отношенията в обществото: „По-добре е да се натискаш, отколкото да позволиш да бъдеш притиснат“. Той е на път­беше сурова школа за живот: „На десет години. отплава до холандските владения на Източна Индия, където се скита двадесет години. Слу­той живееше като момче от каюта, беше златотърсач, пират, шпионин. Скит години­Ний, липсата на любов, топлина, участие в живота на героя породи философията на паяк със задушено място.

Вие сте скрити зад безцветния, невидим външен вид на героя­хищник, който чака в крилата. Богатството му също е скрито от веждите­вечни очи зад просешка обстановка. В камината има едва тлеещи марки, масата за писане е покрита с износен плат. Читателят неволно си задава въпроса: защо този „човек спестява деня­gi, дори и да не му носят никаква радост. Богат­държава сама по себе си, пари заради парите - това е целта на живота на Гобсек, който не познава нито съчувствие, нито състрадание, „човешка сметка“.

След като се възползва от богатството на семейство Ресто, Гобсек не иска да се раздели­да се мотае с него дори в очакване на смъртта. Вече тежко болен, той участва в голяма измама, не се колебае да взема подкупи, предложения: „Всяка сутрин той получаваше подаръци и алчно ги гледаше, като­някой нистер или набоб, обмислящ дали си струва да подпишеш помилване за цената. Умиращият Гобсек, който вече губи­последна сила, става от леглото: струва му се, че за кого­тук златото се търкаля.

Учейки младия адвокат Дервил, Гобсек твърди, че на света няма нищо твърдо, че концепцията за морал е условна, а законите на морала са многословни и „от всички земни блага има само един достатъчно надежден. То. злато ". Той твърди­то е, че основата на отношенията между хората е егоизмът. Той отвори­тайните извори на структурата на обществото, държавата­подаръци, където „за да защитят богатството си, богатите са избрали трибунали, съдии, гилотина“.

В разказа "Гобсек" Балзак показва, че парите могат­да подчини човека, да го лиши от всичко човешко. Тази история е страшно предупреждение за читателя: спестявайте празни­тялото води до духовна смърт.