Избор на оптималното лекарство за лечение на трихомониаза

Ломоносов К.М., Фадеев А.А.
ВМА на името на И.М. Сеченов

Причинителят на урогениталната трихомониаза е Trichomonas vaginalis (Trichomonas vaginalis) - аеротолерантен анаероб от реда на протозоите, клас бичур. Trichomonas е едноклетъчен микроорганизъм, често с крушовидна форма, в предния край на тялото на който има 4 свободни бичура, затворени под външната обвивка; петият флагел образува ръба на вълнообразната мембрана по протежение на тялото на микроорганизма. Поради движенията на бичовете, Trichomonas е много подвижен и пластичен. Неговата способност да образува псевдоподия е забележителна, маскирайки движенията на бичове и водеща до бавно амебоподобно движение (амебоидна форма). В тази форма трихомонадите могат да се слеят толкова много с релефа на епителните клетки, че тяхната микроскопска диагностика става много трудна. Trichomonas vaginalis паразитира върху епителните клетки и е способен да фагоцитозира изцяло или частично. Тъй като трихомонадите не образуват екзотоксин, увреждането на клетките-гостоприемници възниква само при техния пряк контакт.

Попадайки в пикочно-половите пътища, средно след 3-7 дни, трихомонадите причиняват развитие на възпаление под формата на остър, подостър или торпиден уретрит (уретропростатит) при мъжете и вулвовагинит и уретрит при жените. Като правило процесът първоначално протича под формата на остра или подостра форма, след това след 2 месеца възпалителната реакция отшумява и трихомониазата преминава в хронична форма или трихомонаден носител.

Клиничната картина на пикочно-половата трихомониаза е неспецифична. Трихомонадата е способна да повлияе на всякакви органи на урогениталния тракт, процесът може да бъде локализиран и върху лигавицата на сливиците, конюнктивата, ректума. Трябва да се отбележи, че под формата на моноинфекция трихомониазата се среща само при 10-30% от пациентите [1], в 70-80% от случаите урогениталната трихомониаза е свързана с други микроорганизми, включително полово предавани инфекции [5]. Най-често се регистрират трихомонадно-гонореални, трихомонадно-бактериални (във връзка с ентерококи, хемолитични стрептококи, епидермален стафилокок), както и трихомонадно-микотични инфекции. Важно е, че при смесена инфекция Trichomonas е резервоар на съпътстваща инфекция, поради което поради интра-трихомонадната персистенция на гонококи, хламидии и др. Са неуязвими за антибиотици, което води до рецидив на заболяването.

Клиничната картина на урогениталната трихомониаза не се различава от никоя друга полово предавана инфекция.

Горното прави диагнозата трихомониаза особено подходяща.Трябва веднага да се отбележи, че диагнозата трихомониаза при мъжете е по-малко информативна, отколкото при жените, тъй като има много по-малко патоген в мъжките мазки на отделящата се уретра и освен това, заседналите и нетипични форми преобладават. Що се отнася до самите диагностични методи, всички те са насочени към откриване на трихомонади в естествени или оцветени с метиленово синьо, брилянтно зелено или грамови намазки, измивания, както и в посеви на средата SKDS, "Diamond" и др. използването на серологични диагностични методи трихомониаза (латекс аглутинация, RSK, RIF) не ни дава възможност еднозначно да ги препоръчаме за използване в ежедневната практика. Основният проблем при диагностицирането на трихомониазата е морфологичната вариабилност на патогена. Откриването на типични бичеви подвижни форми по правило не създава трудности, но неподвижните амебоидни форми, които се сливат с епителни клетки, изискват най-висок професионализъм от лекаря.

Според европейските препоръки оптималният начин за лечение на трихомониаза е приемът на метронидазол в продължение на 7 дни, 500 mg на всеки 8 часа.

В местните „Методически материали за диагностика и лечение на най-често предаваните по полов път инфекции и кожни заболявания“, одобрени от Министерството на здравеопазването на Руската федерация и разработени от TsNIKVI [3], първото място се заема от еднократен прием от 1,5 g орнидазол или тинидазол 2,0 g вътре

Същите схеми се предлагат от Руската асоциация на акушер-гинеколозите в „Методически препоръки за диагностика и лечение на най-често предаваните по полов път инфекции и асоциирани заболявания“, където схема No 1 е единична доза орнидазол, следващата схема е еднократна доза тинидазол. Като алтернативи се предлагат един и същ орнидазол 500 mg на всеки 12 часа в продължение на 5 дни, метронидазол 500 mg 2 пъти на ден (7 дни), както и ниморазол, секнидазол и нифурател в стандартни дози.,

И така, как да изберете оптималното антипротозойно лекарство? Според международния опит, както и данните на някои местни изследователи, това е метронидазол.

Не всичко обаче е толкова просто. Що се отнася до ефективността, при спазване на препоръките на лекаря и едновременното лечение на сексуалните партньори, тя е приблизително еднаква за всички лекарства (всички производни на нитроимидазол). По отношение на лекотата на употреба, всички лекарства също са сходни, но що се отнася до страничните ефекти, то според нашите собствени данни и литературни данни толерансът към орнидазол и секнидазол е малко по-добър от този на метронидазол.

При прием на последното се наблюдават по-често диспептични разстройства, главоболие, безсъние, алергични реакции, отколкото при други лекарства от тази група.