Иван Бунин "Листа пада"

Гора, сякаш гледаме рисувано,
Лилаво, златно, пурпурно,
Весела, цветна стена
Стои над светла поляна.

Бреза жълта резба
Блестя в лазурно синьо,
Като кули коледните елхи потъмняват,
А между кленовете посиняват
Тук-там в листата през
Разчиствания в небето през прозореца.
Гората мирише на дъб и бор,
През лятото той изсъхна от слънцето,
А Есен е тиха вдовица
Влиза в пъстрата му кула.

Днес на празна поляна,
Сред широкия двор,
Плат от въздушна паяжина
Блести като сребърна мрежа.
Играе цял ден днес
Последният молец е в двора
И като бяло венчелистче,
Замръзва в мрежата,
Затопля се от топлината на слънцето;
Днес е толкова светло,
Такава мъртва тишина
В гората и в сините височини,
Какво е възможно в тази тишина
Чуйте шумоленето на листата.
Гора, сякаш гледаме рисувано,
Лилаво, златно, пурпурно,
Стои над слънчева поляна,
Омагьосан от тишината;
Млечницата ще пищи, летейки
Сред клякам, където дебелите
Листата излива кехлибарен блясък;
Играта в небето ще мига
Скворцов разпръснато стадо -
И отново всичко наоколо ще замръзне.

Последни моменти на щастие!
Есента вече знае какво
Дълбок и тъп мир -
Предвестник на дълго лошо време.
Дълбоко, странно, гората мълчеше
И призори, когато от залез слънце
Лилав блясък на огън и злато
Огън озари кулата.
После в него мрачно се стъмни.
Луната изгрява и в гората
Сенки падат върху росата.
Стана студено и бяло
Сред поляните, сред проходимите
От мъртвите есенни гъсталаци,
И зловеща Есен сама
В пустата нощна тишина.

Сега тишината е различна:
Слушай - расте,
И с нея, плашеща от бледност,
И месецът бавно се издига.
Той направи всички сенки по-къси,
Прозрачен дим, донесен в гората
И сега той гледа право в очите
От мъгливите небесни висини.
0, мъртвият сън за есенна нощ!
0, зловещ час на нощно чудо!
В сребърна и влажна мъгла
Светло и празно в поляната;
Гора, наводнена с бяла светлина,
Със своята замръзнала красота
Сякаш той си пророкува смъртта;
Бухал и тя мълчи: седи

Да, глупаво гледа от клоните,
Понякога ще се смее диво,
Ще падне с шум от височина,
Махащи меки крила,
И отново сяда на храстите
И изглежда с кръгли очи,
Шофиране с ушаста глава
Отстрани, сякаш учуден;
И гората стои в зашеметяване,
Изпълнен с бледа, лека мъгла
И листа с влажно гнило.
Не чакайте: на следващата сутрин няма да пренебрегне
Слънцето е на небето. Дъжд и мъгла
Гората е замъглена от студен дим, -
Нищо чудно, че тази нощ отмина!
Но есента крие дълбоко
Всичко, което е преживяла
В тиха нощ и е самотно
Заключен в имението му:
Нека борът бушува в дъжда,
Нека нощите да са мрачни и дъждовни
И на поляната, вълчи очи
Светят в зелено с огън!
Гората, сякаш сме без призрак,
Всичко потъмня и избледня,
Септември, обикаляйки сред гъсталаците на боровата гора,
На места свалих покрива от него
И входът беше осеян с влажна зеленина;
И там зимата падна
И започна да се топи, убивайки всичко.

В далечни полета духат рога,
Техните медни пръстени за преливане,
Като тъжен вик сред широкия
Дъждовни и мъгливи полета.
През шума на дърветата, отвъд долината,
Изгубени в дълбините на гората,
Рогът на Торино вие мрачно,
Щракване върху плячката на кучетата,
И звучният шум на гласовете им
Пустинният шум духа бурята.
Дъждът се излива студен като лед,
На поляните се въртят листа,
И гъски в дълга каравана
Те летят над гората.
Но дните минават. А сега димът
Изправете се на стълбове призори,
Горите са алени, неподвижни,
Земя в мразовито сребро,
И в хермелина шугай,
След като измих бледото си лице,
Среща с последния ден в гората,
Есен излиза на верандата.
Дворът е празен и студен. На вратата,
Сред две пресъхнали осини,
Тя вижда синьото на долините
И широчината на пустинното блато,
Пътят към Далечния юг:
Там от зимни бури и виелици,
От зимния студ и виелица
Птиците отлетяха отдавна;
Там и Есента сутринта
Ще насочи самотния ви път
И завинаги в празна гора
Отворената кула ще остави своето.

Извинявай, гора! Извинете, сбогом,
Денят ще бъде нежен, добър,
И скоро мека пудра
Мъртвият ръб ще стане сребрист.
Колко странно ще бъде в това бяло,
Пуст и студен ден
И бор, и пуста кула,
И покривите на тихи села,
И небето, и без граница
В тях напускащи полета!
Колко щастлив ще бъде самурът,
Както хермелини, така и куници,
Бързане и греене в бягство
В меки снежни преспи на поляната!
И там, като див танц на шаман,
Пробийте в голата тайга
Вятър от тундрата, от океана,
Бръмчене във въртящия се сняг
И виеща като звяр в полето.
Те ще унищожат старото имение,
Оставете залозите и след това
На този празен скелет
Закачете инея,
И те ще бъдат в синьото небе
Блясък ледени зали
И кристал и сребро.
И през нощта, между белите при разводите им,
Огъните на небесата ще се издигнат,
Звезден щит Стожар ще блести -
В онзи час, когато сред тишината
Мразовит огън,
Възходът на сиянието.