История на книгата

  • Въведение
  • Появата и развитието на книгата
    • Египет и междуречие
    • Индия
    • Китай
    • Книга в древното общество
  • Книга през Средновековието
    • Западноевропейска ръкописна книга
    • Византийска ръкописна книга
    • Книгата сред южните и западните славяни
    • Писане и книга в арабския изток

  • Изобретението на печата
    • Историческа справка
    • Изобретението на Йохан Гутенберг

Книга през Средновековието

Западноевропейска ръкописна книга

През Средновековието пергаментът е служил като основен материал за писане. На ранен етап понякога беше­сили, обикновено в лилаво, боядисани в злато или сяра­бром. В библиотеката на храма на университета в Упсала­Библията, преведена на готически език от епископа­ченге Улфилой (ум. 382), - най-големият паметник­прякор на тогавашната германска писменост. Текстът е написан с искрящо сребро и злато върху пурпурен пергамент, а кориците са­Изработен от масивно сребро. Известни молитви­венеци, написани в злато върху черен пергамент­не. Практиката на рисуване на пергамент престава да се практикува едва през XIII век.

В ранното средновековие основните центрове както на производството, така и на потреблението на пергамент са били манастирите, а от 13 век. за приготвяне на пчелен хляб­градците-занаятчии поеха. Те създадоха­те създадоха независими работилници за изработване на пергамент. Но въпреки това той постоянно липсваше. Ето защо т.нар­измити палимпсести - пергаменти, от които оригиналният текст е бил изтрит, изстърган и след това включен­пише се нов. Към този метод се прибягва в Европа от ранното средновековие. Като резултат­тези изстъргаха много цени­най-новите текстове, особено древните. В някои монашески библиотеки колекциите са били съставени изцяло от палимпсести. Благочестива мона­хи унищожи делата на Тит Ливий, Вергилий, Ев­clida да ги замени с писанията на "църковните отци".

Картината започва да се променя през XIII-XVI век. - преди­Интересът към вратите и ренесанса към античността се увеличава. Да кажем, че монасите от монаха Гротаферат­залепен на върха на посланието на апостол Павел до Коринт­пренаписахме „Илиада“ на Омир и повече­сто Библии - трагедии на Софокъл.

Скреперът не може напълно да унищожи платното­оригинален текст. Мастилото беше дълбоко погълнато в пергамента, причинявайки химически промени в него. Следователно, с помощта на специални реактиви или просто като държите палимпсеста на светлина,­станете предишния текст, особено ако е написан­san на силен пергамент голяма, ясна ръка­com, както са писали в древността.

Учените отдавна са разбрали колко важни са източниците­бучка от древни текстове са палимпсести; вече през 17 век. бяха направени опити за възстановяване на първата­първоначални записи, използващи различни киселини­ми Това направи стария текст да изглежда по-ярък, но само за известно време, а след това самият пергамент потъмня и вече не можеше да се чете. Така че имаше­смесени хиляди ръкописи. В днешно време фотографията се използва за разработване на оригиналния текст: чувствителният фотографски филм го прави достатъчно ясен и го прави по-удобен­разтопен, а самият пергамент остава непокътнат.

Инструментът за писане, както в древността, е бил каламът и птичето перо - отначало еднакво, а след това книжниците са преминали главно към птичи пера. Използвахме и метални пе­ревностни, но рядко, тъй като бяха твърде корави­ми Еластичните стоманени наконечници са изобретени едва в края на 18 век, а масовото им производство започва едва от средата на 19 век.

За облицоването на листа се използваше остър сребърен олово или оловен молив. През 1125 г. графитът е използван за първи път за това.

През Средновековието са били известни няколко рецепти.­подготовка на мастилото. Главни компоненти­сервирахме черен орех (дъбов растеж), сул­меден воал и гума арабика. Дебелото черно мастило от онази епоха превъзхождаше качеството си в сравнение с античното - не беше толкова лесно да се измие. Но те стигнаха до пазара в много малки количества, след скърцането­ториите и офисът правят мастило само за собствени нужди. Мастилницата представляваше рог, вмъкнат в специален отвор на плота на масата­tse. Имаше и преносими метални мастилници. Широко използвани бяха цветни черни.­нила, особено червени, приготвени, както в древността, на оловна основа. Дадоха шансове­реплика алено цвят. Използвахме и зелени, сини и жълти мастила, по-рядко лилави­ми.

Първият етап от създаването на книга е направата на пергамент. Перга обикновено влизаше в скриптория­мъже с ниско качество - недостатъчно гладки, с мазни петна. Изработването му е поверено на монах, не измежду грамотните. Провери целия запас, отпадъците­Редактирах го и изрязах подходящите листове върху шаблон. След това изстърга пергамента с нож или пемза, запечата пукнатините със специално лепило (спасено­Дори имаше рецепта за такова лепило). Тогава започна вторият етап - управление. За това бяха използвани компас, линийка и олово или молив. Повечето ръкописни книги имат две колони с текст, всяка рамкирана от тънки, бледи линии. Голямо значение се отдаваше на разположението на текста на листа. Площта на полетата и текста беше разпределена в съответствие със строги правила за композиция. Места (обикновено в рамки) със сигурност бяха оставени за миниатюри, в­тиали, винетки и други декоративни елементи. И едва след това калиграфът-писар се зае с работа, спазвайки специалните правила за писане.

През Средновековието възникват основните видове писменост, които са в основата на съвременните латински и готически писмености. Това е, първо, каролингската минускула (littera franciosa) - ръкописен почерк, който се е формирал през 8-9 век. от различни местни издънки на Рим­великолепна главна буква, която възникна по свой собствен начин от неофициалната буква­влизане в него, за да ускори процеса на писане на някои­някои елементи от късноримската книга пилета­сива. Каролингски малки букви, преобразувани от Рим­skogo главна буква - древна засечка. По този начин, Каролингската минускула предварително­е синтез на римския uncial (полу-uncial) с курсив с елементи на римските capi­талус мускул.

В някои райони на обширната Каролингска държава това писмо придоби своя специална специалност­физически характеристики. В западните райони, например в скриптория на манастира Тур, се практикуваше скриптура галика - красива, кръгла, симетрична и четлива. Неговите букви са подобни на съвременните латински. Каролингската мискула се е превърнала в нещо като писмена норма в продължение на почти три века, защото е популяризирана от самата императорска канцелария. При Карл Велики са издадени специални заповеди за подобряване на производството на книги във всички енории и манастири. Книгите трябваше да бъдат написани „littera bona“. Под това „любезно писмо“, разбира се, имам предвид­каролингски минус.

През X-XII век. Каролингската мискула в Западна Европа претърпя значителни промени. Буквите се свиха, заоблените им очертания придобиха ъглови начупени форми и постепенно станаха­прерасна в шрифт, който наричаме готически­ким [2]. Новият шрифт е заменен в продължение на три или четири века.­Нийл Каролингски минускъл. От 16 век, в ерата на Воз­раждане, започва обратният процес - готически­Cue шрифт е заменен от хуманистични антични­вой, който се издигна от Каролингската мискула и издаде­шей началото на съвременната латиница.

Ръкописните книги често са били богато украсени с илюстрации и друг декор­тивни елементи. Средновековна книга пред­беше уникално произведение на изкуството­wa и се смяташе за луксозен предмет. По предназначение­найя за храмове, манастири, богати и благородни­kazchiks, трябваше да отговаря на великолепието, което заобикаляше църквата и елита на обществото.

Книгата е проектирана не от самия калиграф, а от други специалисти.­социалисти - миниатори, рубрики, илюмина­тори. Миниатор (латински minium - червено олово, червено червено­ка) - художник, рисувал цветни илюстрации­тиони, миниатюри, инициали; заглавия, отделни редове - "заглавия" и т.н., - рубрикаторът е боядисан в червено (латински ruber - червен). Понякога първоначалното или миниатюрно осветяване с пепелни листа­Том. Отначало Мона беше майстор на дизайна­чи, но от XIII-XIV век. все повече и повече миряни художници започнаха да правят това.

история

Ръкописен инициал от Евангелието. Бавария, XI век.

Инициали, граничен орнамент, декоративни рамки, малки картини и текстови декорации, sa­независими картини на цяла страница - всичко това са били декоративни елементи на средновековна книга с ръкописи. Книгата няма заглавие или заглавна страница. Текстът започва с думите: „Incipit liber“ („Книгата започва“) или изобщо без тях. Резултатът понякога се даваше в края на книгата, в т. Нар. Колофон. Целта на инициалите (те се появяват през ранното средновековие и първо се наричат ​​„главни букви“) е да украсят книгата, тъй като други декоративни­елементи в ранната ера изглеждаха­извънредно примитивни.

С развитието на средновековната култура, така­процъфтява и изкуството на книжния дизайн, средствата за декорация са разнообразни. Случвало се е декоративни елементи просто да се изтласкват­дали текстът е отстранен. И така, копие на Библията, създадена във Франция през XII век. (Bible moralisee), е снабден с повече от пет хиляди миниатюри. Не се задоволява с украсени инициали­mi, понякога представляващи цели мини­türas, украсени заглавия, ru­брикиране на най-важните раздели и букви, много­цветни илюстрации, майстори на стомана укра­разклащане и свободно пространство - полетата на книгата, сякаш покриват текста с флорален орнамент или друга декоративна рамка. Като цяло изкуството на дизайна на книги от средновековни майстори беше усъвършенствано. Цветовете бяха сочни и ярки - запазиха чистотата и свежестта си и до днес, въпреки изминалите векове.

Отначало на всичко това изкуство се разчиташе преди­постижения на древния свят. Но приказките­лос и влиянието на източните (византийски, сирийски­Skogo, арменски, дори коптски), и особено местно, народно приложно изкуство. Сряда­вековни художници често преплитат мотиви от народни приказки в книжен орнамент, от­чифтосване на митични същества (това е името­животински орнамент).

Външният дизайн на средновековна книга също има специфични характеристики. Размерът на нейната ва­Тя варира от гигантски фолиа до малки дуодеко (една дванадесета). Размерът беше продиктуван не толкова от естетически критерии, колкото от­лич пергамент от производителя. Само литур­геоложки книги винаги са се произвеждали в голям формат.

Зашиване на тетрадки, подготвени за подвързване­бяха поставени в блок на ръчна подвързваща машина. Сохра­Имаше изображение на монах (XI век), който шие заедно пергаментни листове с три стърчащи шнура­ми на гръбнака на книгата. Капаците за подвързване бяха прикрепени към краищата на шнуровете на горната и долната тетрадка.

Тъй като книгите остават скъпи, те се пазят внимателно, инвестирани в солидни масивни книги­лъжици. За обвързващите капаци са използвани твърди дъски­дого дърво (оттук и изразът „четете книга от дъска на дъска“), те бяха покрити с кожа или пергамент, по-рядко - с плат (кадифе) и украса­са били по един или друг начин.

За да се предотврати прах, книгата се доставя с­таликови закопчалки (лат. фибула) или лента­ками. Понякога се покриваше с някакъв вид покривало - камееза; част от него беше обичайната обвивка на книга, а след това, сякаш, полуотворено дело. Беше завързана с цветна кожена каишка, за да може книгата да бъде окачена на колан или седло.

Междувременно наближаваше нова ера в култа­re на човечеството, а с него и нов поглед върху книгата, който беше проповядван от великата ита­Хуанисти от Лян.

[2] Терминът „готика“ е произволен. Изобретен е едва през 16 век. Италиански хуманист­mi, за да подчертае предполагаемия „варварски“ характер.