ЧЕРКИ (САМОИМЕ НА АДИГА) - ДРЕВНИ РЕЗИДЕНТИ НА СЕВЕРОЗАПАДНИЯ КАВКАЗ

ТЕХНАТА ИСТОРИЯ, ПО МНЕНИЕТО НА МНОГО РУСКИ И ЧУЖДИ ИЗСЛЕДВАТЕЛИ, КОРЕНИ ДАЛКО ДЪЛБОКО ВЪЗРАСТТА, ВЪЗРАСТА НА КАМЪКА.

Раждането на Сосруко

Тънкият венец Сатаней изплакваше спално бельо в реката. Тя го изплакна там, където преди почистваше верижната поща. На другия, ливаден бряг на Псиж, овчар от село Нарт пасе крави. Като видя Сатания, овчарят отначало замръзна от учудване, а когато дойде при себе си, бързо се приближи до реката. Сатаней беше красив. Лицето й беше побеляло, а веждите й бяха тънки.

- Хей, Сатаней, красавица, несравнима с други красавици! Вдигнете очи, погледнете ме веднъж! - извика овчарят. И Сатаней под очите й.

Пастирът се запали. Страстта завладя тънкообедната Сатания и с такава сила, че тя седна изтощена на крайбрежен камък.

С ужас тя разбърка мокрото си пране и стана да се прибере вкъщи. Един овчар от село Нарт й казал:

- Хей, Сатаней, красавица, несравнима с други красавици! Вашият женски ум превъзхожда мъжката мъдрост. Защо оставихте камък на брега? Вземете го със себе си.

Сатани се подчини на овчаря. Тя взе вкъщи онзи крайбрежен камък, върху който седна, когато страстта я завладее.

Вкъщи тя сложи камък в сандък с трици.

Мина известно време и Сатаней чу шум в къщата си. „Откъде идва този шум?“ - помисли Сатаней и започна да оглежда всички ъгли. И странно нещо: ако се доближи до камъка, шумът е по-силен; ако се отдалечи, шумът е по-тих.

- Нечувано чудо! - възкликна Сатаней и сложи ухо до камъка. Вътре в камъка кипеше: затова се чу шум. За да заглуши този шум, Сатаней уви камъка с вълнен конец. След три дни нишката се скъса. Отново Сатаней уви камъка и отново вълнената нишка се скъса.

- Боже на живота, Псата, щастието ми! - извика Сатаней. - Да, този камък става все по-голям! - И тя сложи камъка в топлото огнище.

Девет месеца и девет дни камъкът лежеше в топло огнище и всеки ден ставаше все по-голям и по-горещ. Той грееше, пламна с огън. Сатаней хукна към Тлепш, ковашкият бог.

- Можеш ли да се довериш на тайна, боже? - попитайте силата на Сатаней.

- Затова ли помагам на хората със своя занаят, за да не ми вярват? Не е ли този мой чук, тези мои клещи - за радост на хората? Дали ударът с чук не е моят живот? Не служа ли на добра кауза?

И така, попита Тлепш и в силния му глас прозвуча негодувание. Сатаней се срамуваше от недоверието си. Тя тихо каза:

- Имам бизнес, за който не можете да мълчите, но ако се изкажете, никой няма да повярва. Как мога да бъда, Тлепш?

„Хей, жена от човешкия род!“ Отговори ковашкият бог. - Където търсят съвет, но не вземат нищо за съвет, няма да има проблеми. Кажи ми тайната си: ще ти помогна.

- Няма да кажа нищо, защото не искам да говоря и се изчервявам от срам. Ела с мен и ще ти покажа чудо.

- Човек няма да отстъпи от думата си - гърмяха гръмотевици. - Човек има дума - дело. Казахте „да тръгваме“ - и сега съм готов.

И Тлепш събра инструментите на занаята си и напусна ковачницата. Сатаней го доведе при нея. Богът на ковача беше изненадан, като видя пламтящия камък.

- Боже небесен Уашо, какво е това чудо? - възкликна той нула. - Виждал съм много в живота си, чувал съм много, но това го виждам за първи път!

Тлепш отнесе пламтящия камък в ковачницата. Сатаней го последва. Сърцето й биеше бързо. Тлепш с всичката си сила удари камъка с чук. В продължение на седем дни и седем нощи богът на ковача работеше и на Сатани изглеждаше, че всеки удар на чука му по камъка е удар по сърцето й и сърцето й потъваше и трепереше. Накрая камъкът се напука, парченцата се разпръснаха и от сърцевината на камъка падна пламтящо дете. Да, тялото на момчето беше в огън, искри полетяха от него и пара се завихри над него. Сатаней, както прави всяка майка, искаше да притисне новороденото до гърдите си, но изведнъж изкрещя със силен вик: изгори си ръцете. Детето падна на подгъва на нейния бешмет, изгори подгъва и се търкулна на земята.

Тлепш хвана детето за бедрата с огромни кърлежи и го потопи във водата. Водата изсъска и парата излезе. Седем пъти богът на ковача потапяше нажеженото дете във вода и седем пъти водата кипеше. Така Тлепш закали детето, закаляваше се, докато тялото му се превърна в дамаска стомана. Само бедрата останаха незакалени, защото бяха уловени с клещи.

- А сега вземи дамаското си момче - каза бог-ковачът щастлив Сатания.

От този ден нататък едно дете започва да расте в къщата на Сатани, започва да расте бързо: за един ден той нараства колкото другите деца за един месец. Това беше чудо и чудото е източникът на много слухове. В село Нарт имаше много клюки, че Сатана има дете. Новината за това стигна до старата жена Barymbukh. Старицата се ядосала до такава степен, че макар пътеката да не била близо, тя веднага отишла до селото, където живеел Сатаней.

Влизайки в къщата си, старицата забеляза момче, което седеше до огнището и си играеше с въглени: той хвърляше горящи въглища в устата си и изплюваше.

Баримбух нападна Сатаней със злоупотреба:

- Не си ли мръсница? Нямате съпруг, откъде е това момче? Още от първия пришъл го родихте!

„Винаги, когато си имал такъв син, не би могъл да се закълнеш“, спокойно отговори Сатаней. - Той е моят осиновен.

- Ако той е вашето осиновено дете, тогава кажете ми кой го е родил? - извика Баримбух. Спокойствието на Сатаней я разгневи.

„Той не е роден като другите деца“, каза Сатаней. „Той е роден от камък и закален от Тлепсъм. Ето защо той е кръстен Сосруко, което означава: Син на камъка.

Баримбух извика, разтърсвайки се от гняв:

- Той е роден от зли духове, той ще унищожи цялото семейство Нарт! Кълна се в Уашхо, бог на синьото небе: началото на живота му ще бъде краят на много животи!

И старата жена напусна къщата на Сатаней, мърморейки:

- Адски хайвера, би било по-добре, ако не сте родени, а когато сте родени, ще бъде по-добре, ако не растат!

Така в къщата на Сатане, казват хората, се появило дете на име Сосруко, Синът на Камъка.