Прочетете онлайн "Имало едно време войници"
Анотация
Колекцията „Имало едно време войници“ включва истории, които вече са познати на читателите „Не губете знамето“. - Два колета за Вася. Msgstr "Неизвестно в полето". - Имало едно време войници. „Как Зубов излезе в отпуск. Story Musician Stories и публикувайте за първи път. Всички описани събития за историите се отнасят за петдесетте - шейсетте години. И въпреки че сега осемдесетте години и униформата на войника са се променили донякъде и военната техника е станала много по-мощна, полковите знамена са останали същите, службата на войника е все същата интересна и трудна, а приятелството на войника е все същото Верен. За тази книга.
Яков Ноевич Длуголенски
Не губете банера. История
Имало едно време войници. История
Как Зубов излезе в отпуск. История
Неизвестно в полето. История
Два колета за Вася. История
Музикантски истории. История
Яков Ноевич Длуголенски
Имало едно време войници
Не губете банера. История
Веднъж момчетата играеха на война. Играе, играе и след това се умори. И патроните свършиха и те се обадиха за вечеря. Сключиха мир и хукнаха към къщи.
И знамето остана.
Забит в купчина пясък.
Възрастно куче Алма се приближи до него, докосна го с нос, знамето падна и Алма го настъпи.
И по това време бащата на Мишин се прибираше от работа. Видя забравеното знаме, изгони Алма и отново заби знамето в пясъка. И тогава той седна на една пейка до.
Миша видя татко през прозореца и изтича в двора.
- Какво си, татко, седиш?
- И така - каза бащата на Мишин.
Миша се изненада и седна до него.
Митка Соловушкин видя през прозореца, че Миша и баща му седят до него и той също излезе на двора.
- Какво седиш тук?
- И така - каза бащата на Мишин.
Соловушкин се поколеба малко и също седна.
След това се връща от пекарна „Колка“ от петия етаж, вижда, че всички седят и той също се приближи.
- Седни, седни - каза таткото на Миша.
Колка, разбира се, също седна.
И тогава се появиха други момчета. Бащата на Мишин ги погледна и изведнъж попита:
- И кой е вашият командир тук?
- Аз, - отговаря Миша, - аз съм командирът.
- Знаете ли, командире, че Алма седеше на знамето ви?
„Знам“, казва Миша. - Тя винаги седи на него. Сигурно го обича.
Бащата на Мишин не отговори, той само се намръщи.
„Тогава чуйте какво ще ви кажа сега ... Представете си, Михаил, че сте маршал, а също така си представете, че аз съм командир. Моята дивизия току-що е сформирана, те ми доведоха млади войници, дадоха ги под мое командване. Сега имам всичко: оръдия и войници, липсва само знамето. И без банер дивизията още не е дивизия. А сега ти, маршале, ела да ми предадеш знамето ...
- И с какво идва? - попита Миша Соловушкин.
- На кон. На кон, черен като барут ... Спускам се на едно коляно, целувам ръба на знамето и казвам: „Заклеваме се да не позорим този банер!“ И цялото подразделение след мен казва: "Кълнем се!" И сега минават годините, хората в дивизията се сменят: някои умират на фронта, други просто остаряват, но знамето остава. Не толкова нова обаче, както през първия ден, но остава. И всички пак го поздравяват ...
- Защо не? - попита Миша. - Вие сами казвате, че представих нов ...
- И какво има да се изненадате? - каза татко. - Хората остаряват - не сте изненадани, дивизиите остаряват - не сте изненадани и ако знамето е било в битки и по него има следи от куршуми - изненадани ли сте? Банерите също остаряват ... Да, само че са направени още по-добри. И сега идва най-тъжният ден, когато млад войник идва на поста при знамето и заспива, заставайки на поста ... Или по-скоро той не заспива, а се прибира вкъщи, за да вечеря. И Алма тича към самотния банер, сяда върху банера и започва да го гризе и размахва. И от банера остава само един персонал. И стълбът не е банер, а стълбът е просто стълб.
„И аз не заминавам за вечеря“, каза Миша. - Ще седна тук и няма да си тръгна.
- И аз няма да си тръгна - каза Соловушкин. - Ще седна тук и няма да си тръгна.
- Първо ще седна - каза Коля и седна по-близо до знамето.
Останалите момчета също седнаха.
Бащата на Мишин изчака малко и казва:
- Спомняте ли си, Михаил, когато ми подадохте знамето, ние казахме, че без знаме дивизията не е дивизия и казахме, че няма да позорим?
- Ами - каза мрачно Миша - казаха те.
- И така, те не спазиха думата си. И дивизията се наказва: бойният номер се зачерква и всички войници и командири се изпращат в различни други части. И отново никога да не бъде дивизия дивизия, да няма свой банер и неговият номер никога няма да се появи във военни доклади, защото никоя друга дивизия не иска да носи опозорен номер ... Това е знамето! - Татко стана, отиде до банера и го извади от пясъка. - А сега, другари бойци, позволете ми да ви представя знамето ...
Миша веднага скочи от пейката, останалите момчета също, а Соловушкин все пак успя да каже на Коля:
- Поставяш питката на пейката ... те не стоят в редиците с питката.
Коля сложи питката.
И бащата на Мишин подаде знамето. И тогава той поздрави знамето и се прибра вкъщи. И когато излезе напълно, Миша каза:
- Ех, взехте и хвърлихте банера ...
"Ти сам си го хвърли", каза Соловушкин. - Не се отказах. Тичах у дома само за минута. И там е, вижте сега, всичко е в пясъка ...
- И аз избягах - каза Коля. - До пекарната.
И Миша, като видя, че всички говорят лъжа, също каза:
- Докато тичахте, аз го гледах от прозореца ... Излязох на двора, за да прогоня Алма ...
- И аз - да отпътувам - каза Соловушкин.
И тогава на всички им стана страшно неудобно, че си казват лъжа и бързо седнаха близо до знамето и започнаха да отърсват пясъка от него.
МИША ОТИДА ПРИ ВОЙНИЦИТЕ
Вечерта Миша каза на татко:
- Тате, заведи ме при войниците!
- Добре - каза татко. - Ще взема.
И Миша беше много щастлив, че сега ще види истинския банер.
На сутринта се возеха на трамвай, след това вървяха пеша.
- Имате ли много войници? - попита Миша.
- И оръжията са големи?
- Ех - каза Миша, - оръдия, моите оръдия, така или иначе ще бъда моряк.
След това се приближиха до високата ограда, вратата се отвори пред тях и Миша видя:
голям, като празен площад, двор,
няколко къщи на ръба на площада,
войник под дървена гъба,
друг войник, който без бързане помете района,
и войник с престилка, с танк в ръце, който вървеше по самия край на площада.
- Внимание-о-о! - извика някой изведнъж. И Миша трепна от изненада.
И войникът потръпна под гъбичките.
И войникът, който носеше резервоара, припряно постави танка си на земята.
И войникът, който метеше площада, изведнъж пропусна с метла и спря да мете.
Бащата на Миша погледна всичко това и каза:
- Спокойно! - извика отново някой.
И войникът под гъбичките веднага сложи карабината на крака си.
Войникът с танка продължи.
А войник с метла току-що танцуваше около площадката: „whack-chic“, пееше метлата, „whack-whack ...“
- Ето ни - каза татко.
ПАКЕТ НА СИРГУМА
В централата на Мишин татко чакаше пакет.
Това беше истинска военна чанта с три восъчни пломби и една червена звезда отгоре.
Докато бащата на Мишин четеше, Миша се запозна с всички офицери и дори два пъти с един офицер: когато полицаят беше с дъждобран и когато полицаят свали шлифера си. Разбира се, те дълго се смееха, че не се разпознават.
И тогава Миша огледа централата и попита:
- Но това е централата?
- Щаб, - казаха му.
- Карти - казаха му те.
- И те се бият срещу тях? Ако това е военна тайна, тогава не можете да ми кажете. Бой направо от щаба?
- Направо от щаба. Те ще се замислят и, знаете ли, бият се ...
- Имате ли допълнителни звезди? - попита Миша за всеки случай.
„И така - въздъхна Миша, - няма допълнителни звезди, така че никой няма такива“.
Тогава един офицер каза:
- Имам тетрадка. И определено ще ви позволя да рисувате, когато пожелаете.
- И аз вече искам - каза Миша.
Офицерът извади от масата хубав дебел бележник и още две кутии цветни моливи.
- Равенство - каза той на Миша.
Но само Миша седна да нарисува и привлече петима войници и петима моряци, някои от които преминаха в атака, а други не, както каза бащата на Миша:
- Ти, Майкъл, трябва да ходиш сам. Близо до централата - за да те видя. И тогава ще измислим нещо.
- Какво ще измислим? - попита Миша.
- Кой ще ходи с вас по-нататък. Покажете войници и оръжия.
- А ти? - попита Миша.
- Но не мога да. Вижте опаковката. И никой от офицерите не може. Трябва да бъде на срещата. Разходете се, иначе е опушено ... - И татко започна да разпръсква дима, а след това сам запали цигара. - Не изчезвай.
- Не, - каза Миша, - няма да изчезна ...
Слязох от стола си и отидох.
Брикин
„Въпреки че е по-интересно с татко, разбира се - помисли си Миша, - но и без баща също е добре. Сякаш някой е дошъл при войниците и е отишъл където си поискаш “.
Миша мина малко под прозорците, както баща попита, а след това реши да види какво се случва зад ъгъла.
Например около единия ъгъл двама войници рисуваха ограда.
- Колко е добре да живееш в дом, където всеки знае как да изрази любовта си към друг
- Как да живеем по-нататък Практически форум за истинската любов
- Как напуснах Facebook и сега живея с него
- Как живее Доналд Тръмп
- Как живее град Газпром?