Характеристики на счетоводното отчитане в търговските организации 2 (страница 1 от 7)

Актуалността на тази работа се крие във факта, че изучаването на работата на търговска организация е много важно в наше време, голям дял от всички организации у нас са заети от търговия, поради което е важно да се познават принципите и механизмите на търговията.

Основните задачи на отчитане на разходите за дистрибуция на търговска организация са да осигурят своевременно пълно и надеждно отразяване на действителните разходи и контрол върху използването на материални и финансови ресурси.

Като води отчет на разходите, търговската организация е длъжна да осигури тяхното синтетично и аналитично счетоводство.

Търговските организации, в съответствие със сметкоплана, водят синтетично отчитане на разходите по сметка 44 „Разходи за продажби“. Дебитът на посочената сметка събира всички производствени разходи на търговската организация и кредитът се отписва. Дебитно салдо по сметка 44 "Разходи за продажба" означава салдото на разходите за дистрибуция на салдото от непродадени стоки в края на месеца.

Целта на тази курсова работа е да изучи отчитането на разходите за дистрибуция в търговските организации.

Задачите се поставят, както следва: да се проучи структурата на разходите за дистрибуция, да се разгледат чрез примери операциите, които се извършват в счетоводните отдели на организациите в процеса на водене на документация.

1. СЪЩНОСТТА НА РАЗХОДИТЕ ЗА РАБОТА

1.1 Икономическа същност, задачи на разходите за дистрибуция в търговските организации

В сферата на обращението търговските организации поемат разходите, свързани с изпълнението на техните дейности, за да донесат стоките, произведени от производителя, до потребителя (купувача). Възникват разходи за търговска циркулация.

„Разходите за обращение са изразходваните материални и трудови ресурси в процеса на доставки и маркетингови дейности за доставка, завършване и опаковане на готови продукти, както и за покупка и продажба на стоки“ [3, c.353].

Разходите за циркулация на търговията са разходите за жив и материализиран труд на търговските организации в стойностна форма в процеса на закупуване (доставка), транспорт (транспортиране), съхранение и продажба на стоки [3, c.353].

Основните задачи на управленското счетоводство за търговските разходи са следните:

своевременно предоставяне на ръководителите на търговски организации пълна и надеждна информация за действителните разходи;
осъществяване на ефективен контрол върху използването на материални, трудови и парични ресурси.

Тиражните разходи са общите разходи, свързани с процеса на стоково обращение. Предвид икономическия характер на разходите за дистрибуция, те се разделят на два вида: нетни и допълнителни.

Нетните разходи за дистрибуция са разходите, свързани с процеса на покупко-продажба на стоки, счетоводство, плащания в брой. Това са разходите, необходими за трансформиране на стойността от стокова форма в парична. [4, с. 21-25]

Допълнителните разходи за обращение включват разходи, свързани с продължаване на производствения процес в зоната на обращение. Това са разходите за опаковане, опаковане, етикетиране, транспорт. Те имат продуктивен характер и всъщност са продължение на производствения процес, осъществяван в сферата на обращението.

За счетоводство, анализ, планиране и контрол върху разходването на средства, разходите за разпространение се класифицират съгласно следните критерии:

- според степента на зависимост от промените в търговията;

- за участие във формирането на разходите;

- по индустрия;

- по вид на разходите;

- по икономически елементи. [5, с. 367]

Условно променливата включва разходите за транспорт на стоки, заплати, събиране на приходи. Размерът на тези разходи с нарастването на търговския оборот, като правило, се увеличава.

Чрез участие в формирането на себестойността, разходите за дистрибуция се разделят на нетни разходи, които не увеличават себестойността на стоките (свързани с процеса на покупко-продажба на стоки, счетоводство, парични сетълменти) и допълнителни разходи, които увеличават себестойността на стоките (за опаковане, етикетиране, транспортиране и др.).

По отрасли разходите за дистрибуция се класифицират на:

- разходи на търговците на едро;

- разходи на доставчици;

- разходи на търговците на дребно;

- разходи на предприятия за обществено хранене. [6, c.217]

По видове разходи и по икономически елементи разходите за дистрибуция са групирани в съответствие с PBU - 10/99 - Организационни разходи (работи, услуги)

По икономически елементи разходите за разпространение се групират, както следва:

2. Разходи за труд.

4. Амортизация на дълготрайни активи.

5. Други разходи, включително амортизация на нематериални активи, лихви по банкови заеми, дневни надбавки и надбавки, наем, данъци и отчисления към извънбюджетни фондове, заплащане на нематериални услуги (комуникации, частна охрана, информационни и изчислителни услуги, одиторски организации, комунални услуги).

По естеството на функцията, с изпълнението на която са свързани разходите за дистрибуция, се разделят на преки и административни и управленски. Преките разходи включват разходите за транспорт на стоки, амортизация, естествена загуба на стоки. Административно-управленските включват: пощенски и телеграфни, деловодни, командировъчни разходи.

Разходите за тираж се отчитат и планират в абсолютна сума и по ниво (в относителни стойности). Нивото на разходите за дистрибуция се определя като отношение на сумата на разходите за дистрибуция към оборота в проценти. Нивото на разходите за дистрибуция се влияе от фактори:

- независим от икономическа дейност;

- в зависимост от икономическата дейност. [7, c.178]

Независимите фактори от икономическата дейност включват: промяна в цените на дребно, промяна в тарифите за железопътен и автомобилен транспорт, наемни ставки, еднаквост на доставката на стоки, изпълнение на договори за доставка, промяна в тарифите и тарифите за услуги.

Факторите, които зависят от икономическата активност на предприятията, включват: обема и степента на изпълнение на плана за оборот, промени в структурата на оборота, ефективността на използването на материално-техническата база, увеличение на производителността на труда, промяна в скоростта на циркулация на стоките и размера на стоковите запаси, рационализиране на начините и формите на стоковото обръщение.

Навременността и пълното предоставяне на икономически анализ и съответно управлението на необходимата информация, която дава възможност за надеждна оценка на резултатите от икономическата дейност на търговска организация, играят важна роля в системата за управление на търговията. Икономическото счетоводство, като последователно отразява и систематично наблюдава икономическите дейности, предоставя на контролните органи информация, необходима за оперативното, текущо и дългосрочно управление на общественото производство.

Значението на счетоводството непрекъснато се увеличава в съвременните условия на прилагане на мерки за задълбочаване на икономическата независимост и измерване на формите на собственост. Става необходимо да се отхвърли констатацията на вече извършен факт и представянето на ретроспективни данни. На тяхна основа става необходимо да се изработят най-обещаващите, печеливши области на развитие, във връзка с които се обръща голямо внимание на счетоводството.

Счетоводството ви позволява да отразявате навреме направените разходи и да наблюдавате напредъка на плана за разходи за дистрибуция, разход на материали, трудови финансови ресурси. Допринася за най-стриктно спазване на бюджетната и финансовата дисциплина и спестовния режим, увеличавайки рентабилността на предприятието.

Основните цели на счетоводството са:

- формиране на пълна и надеждна информация за бизнес процесите и резултатите от дейността на предприятието, която е необходима за оперативното управление и управление, както и за нейното прилагане от инвеститори, доставчици, купувачи, кредитори, данъчни, финансови, банкови органи и други заинтересовани организации и лица;

- осигуряване на контрол върху наличието и движението на собствеността, използването на труд и финансови ресурси в съответствие с утвърдените норми, стандарти и разчети;

- своевременно предотвратяване на негативни явления в икономическите и финансовите дейности, идентифициране и мобилизиране на земеделските резерви.

Основните цели, пред които е изправено разглеждането на разходите за дистрибуция и финансовите резултати, трябва да се разглеждат за контрол на разходите, осигуряване на безопасността на собствеността, идентифициране на използваните резерви.