Характеристики на нормалната микрофлора

1. Нормална микрофлора придружава собственика си на професионалиста­трудностите в живота му. ОТНОСНО неговото съществено значение под­поддържане на жизнената активност на организма показват­наблюдение на гнотобионтни животни (лишени от собствена микрофлора), чийто живот е значително различен от живота на нормалните индивиди, а понякога е просто невъзможно. В тази връзка доктрината за нормалната човешка микрофлора и нейната­рухва е много съществен раздел от­дицин микробиология.

Сега вече е твърдо установено, че човешкото тяло и обитаващите го микроорганизми са единна екосистема.

От съвременни позиции, нормална микрофлора следва състезания­виж как набор от много микробиоценози, Ха­характеризиращ се с определен видов състав и­тези, които имат определен биотип в тялото. Във всеки микробиоценоза трябва да се разграничат:

• местна, автохтонна флора - характеристика, постоянно срещащи се видове микроорганизми. Помислете за техния брой­е малък, но те винаги са представени числено­по-обилно;

• алохтонна флора - преходна, допълнителни и произволни. Видовият състав на такива микроорганизми е разнообразен, но те не са многобройни.

Повърхността на кожата и лигавиците на човешкото тяло е изобилна­но обитаван от бактерии. В същото време броят на бактериите, насекомите­лигавицата на покривните тъкани (кожа, лигавици), многократно надвишава броя на собствените клетки на гостоприемника. Количествените колебания на бактериите в биоценозата могат да достигнат­за някои бактерии от няколко порядъка и въпреки това се вписват в приетите стандарти. Образувана микробиоценоза съществува като цяло. като общност от хранителна верига и свързан микрофон­роекология на видовете.

Наборът от микробни биоценози, открити в органа­низмът на здравите хора е нормална човешка микрофлора.

В момента нормалната микрофлора се счита за независим екстракорпорален орган. Той има ха­типична анатомична структура - биофилм, и има определени функции.

Установено е, че нормалната микрофлора има достатъчно висока видова и индивидуална специфичност и сто­упоритост.

2. Нормална микрофлора на отделни биотопи различни, но под­редица основни закони:

• тя е достатъчна стабилен;

• представени от няколко вида, сред които се разграничават доминиращ вид и видове пълнители;

• преобладаващо анаеробни бактерии.

Нормалната микрофлора се характеризира с анатомични характеристики - всяка екологична ниша има свой собствен вид­виещ състав.

Някои биотопи са стабилни в състава си, докато други (преходна микрофлора) постоянно се променят в зависимост от това­от външни фактори.

Микроорганизмите, които изграждат нормалната микрофлора, се образуват ясна морфологична структура - биофилм, чиято дебелина варира от 0,1 до 0,5 mm.

Биофилм представлява полизахаридна рамка, се състоеше­от микробни полизахариди и муцин, който произвежда­цитира клетки на макроорганизъм. В тази рамка на обездвижване­микроколонии на бактерии - представители на нормалната микрофлора, които могат да бъдат разположени на няколко слоя.

Нормалната микрофлора включва както анаеробни, така и аеробни бактерии, чието съотношение в повечето биоценози е 10: 1-100: 1.

Инокулация на бактерии в различни области на тялото започва в момента на раждането на човек и продължава през целия му живот.

Формиране на качествения и количествен състав на дупки­малка микрофлора регулирани от сложни антагонистични­и синергични взаимоотношения между отделните му представители в биоценозите.

Преходен състав на микрофлората може да варира в зависимост от­мостове:

• условия на околната среда;

• условия на труд, диета;

• травма и стресови ситуации.

Като част от нормалната микрофлора разграничавам:

• постоянен, или пребиваваща микрофлора, - представена от относително стабилен състав на микроорганизми, обикновено срещани на определени места от човешкото тяло при хора на определена възраст;

• транзит, или временна микрофлора, - попада върху кожата или лигавиците от околната среда, без да причинява заболявания и не живее постоянно на повърхностите на тялото;­възхитителен. Представен е от сапрофитен опортюнистичен

„микроорганизми, които живеят върху кожата или лигавиците в продължение на часове, дни или седмици. Кога­наличието на преходна микрофлора се определя не само от приема на микроорганизми от околната среда, но и от състоянието на имунната система на гостоприемника и състава на постоянната нормална микрофлора.

Глоба много тъкани и органи на здрав човек са свободни от микроорганизми, тоест те са стерилни. Те включват:

• мозък и гръбначен мозък;

• вътрешно и средно ухо;

• кръв, лимфа, цереброспинална течност;

• матка, бъбреци, уретери и урина в пикочния мехур.

Това се осигурява от наличието на неспецифични клетъчни и хуморални фактори на имунитета, които предотвратяват проникването­въвеждането на микроби в тези тъкани и органи.

На всички отворени повърхности и във всички отворени кухини се образува достатъчно устойчива микрофлора, специфични за даден орган, биотоп или неговия сайт - епитоп. Най-богат на микроорганизми:

• горните части на дихателната система;

• външни части на пикочно-половата система;

• кожата, особено окосмената й част.

Въпрос 10.Нормална микрофлора на кожата и горните дихателни пътища

един. Нормална микрофлора на кожата

2. Нормална микрофлора на конюнктивата

3. Нормална микрофлора на ухото

4. Нормална микрофлора на горните дихателни пътища

пет. Популация на новороденото с микроорганизми

един. Местообитание на преходни микроорганизми най-често става Кожа поради постоянен контакт с външната среда.

Има стабилна и добре проучена постоянна микро­флора, чийто състав е различен в различните анатомични зони, в зависимост от съдържанието на кислород в околната среда на бактериите (аероби - анаероби) и близостта до лигавиците­локуси (уста, нос, перианална област), особености на секрецията­ция и дори дрехи на човек.

Особено богат на микроорганизми тези участъци от кожата,които са защитени от светлина и изсушаване:

В този случай са засегнати микроорганизмите на кожата бактерицидни фактори на мастните и потните жлези.