Вашият браузър не се поддържа

Наградете фенфик " Гореща целувка, докато пеперуда пърха. "

„На 17 години сериозността не отговаря на лицето ви,

И оставете чашите си пълни една вечер,

И шумни кафенета и светлината на ослепителните полилеи

Време е да се разходим под липите.

Юнските нощи дишат толкова лесно

И всичко наоколо е безумно толкова красиво.

Чува се тътенът на града, защото не е далеч

Вятърът носи миризмата на лозя и бира.

Юни, на 17 години, а главата се върти,

Шампанското ще замъгли речта ви.

И вие мечтаете, и на устните си

Гореща целувка като пеперуда пърха.

Душата потъва в плен на Робинзон

И тук, под фенера, срещу вас

Една мадмоазел сяда

И аз реших, че си наивен,

Тя отвръща поглед от теб живописно,

След това да си тръгне ...

И на устните ви, без да цъфтят, каватина изсъхва.

Тя се смее на вашите сонети,

Приятели те оставиха, чувстваш се зле сам.

Тя иска да ви зарадва с писмо ...

Същата вечер сте в кафене, където светлината на ослепителните полилеи,

И преди да сте пълни чаши.

На 17 години сериозността не отговаря на лицето ви -

Време е да се разходим под липите ... "

Саша лежеше в бледолилава стая, която миришеше на сладки плодове, на бяло, издълбано легло и си кореспондираше с Кирил.
Саша: Смелостта не е достатъчна, за да ме целуне
Кирил: Е, да видим
След това съобщение на лицето на Саша се появи лека и невинна усмивка.
Саша: Искам да кажа?
Кирил: О, всичко

Навън вече е тъмно, въпреки че часовникът беше само 18:14. Учениците напуснаха училището, които учат във втората смяна. Сред тях бяха Кирил и Саша. Те са в различни класове, но от един и същ паралел. Саша се сбогува с най-добрата си приятелка и се качи при момчетата от клас "G", в който Кирил учи. Саша е влюбен в Кирил, той знае за това и самият той диша неравномерно към нея. Но той просто не може да й предложи среща.
- Прибираш ли се? - попита приятелката на Саша, която учи при Кирил, Дина.
- Да, да тръгнем заедно? - каза Саша.
- Е, защо не? Да тръгваме? - Дина
Саша кимна с глава и те тръгнаха към малка компания, в която стоеше Кирил. Те минаха покрай тях и Дина погледна Саша, задържайки усмивка, защото знаеше за тях и Кирил и за връзката им. Кирил, усмихнат, погледна Саша в очите, от което тя се смути и погледна встрани.
- Момичета! Чакай ме! - извика някой на Саша и Дина.
Обърнаха се и видяха, че Кирил тича към тях.
- У дома ли си? - попита той
- Да защо? - Дина
- С теб съм.
- Добре - Дина
Всички се прибраха у дома. От фенерите, които стояха на всеки 30 метра, се излъчваше жълта дифузна светлина, изпълваща всички улици. По пътя се движеше колона от автомобили. Някой бързаше да се прибере при роднините си, а някой просто плуваше с потока на задръстването. На практика нямаше никой на улицата. Въздухът беше студен и дишащ. Стигнаха до втория пешеходен преход в близост до козметичната клиника и спряха, защото Саша трябваше да отиде в другата посока.

- Добре, момчета, чао - каза Саша, прегърна Дина и отиде в другата посока.
Саша тръгна и погледна към пода. По някаква причина беше тъжна и самотна, липсваше нещо или някой. Тя минавала покрай една къща. Двуетажна бежово-сива сграда с малка хасиенда. Само че гладко подстриганата морава издаваше приятна миризма на трева, която Саша толкова харесваше. Сив метален покрив, гараж, вграден в сградата, в който имаше снежнобяло Ауди. Това напомни на Саша за къщата от американските филми, които гледаше. Тя се спря на него и започна да го гледа. Прозорците горяха в къщата, отразявайки хората, живеещи тук. Саша скри ръце в джобовете си от студа и тежко издиша. Някой сложи ръка на рамото й, тя се обърна и видя Кирил.
- Хм ... Е, ти ... Здравей, - Саша не очакваше да го види, но все пак се радваше, че той стои до него.
„Здрасти“, отговори той задъхано.
- Нужда от нещо? - попита Саша, свивайки устни, беше малко смутена от тази ситуация, защото за първи път са сами, само заедно и никой друг.
- Да ...
- И какво? - интересува се, попита Саша
- Трябва да изпълня задачата - повдигна една вежда, каза Кирил.
Снощи Кирил каза, че ще целуне Саша, но момичето не повярва и реши, че той просто се шегува, както обикновено. Но явно не беше шега. Спомняйки си, ръцете на Саша трепереха в джобовете му.
- Какво? Коя задача? - уж неразбираща, попита Саша, сбръчквайки вежди.
- Е, вчера, какво сте забравили?
- Ааа, имаш предвид! Не, не съм забравила - каза Саша, клатейки глава.
Кирил направи крачка по-близо до Саша, тя забеляза това и напълно се приближи до него, но те все още бяха далеч един от друг.
- И така, искаш да те целуна? - с вял глас попита Кирил и направи още една крачка напред.
„Не знам ...“ Погледът на Саша възбудено премина между устните и очите на Кирил.
Кирил, осъзнавайки, че Саша няма нищо против, направи още една крачка напред. Така че те вече бяха почти от край до край.
- Означава да, - той вече беше доста близо.
- Това въпрос ли е? - с вял глас и полузатворени очи, попита Саша.
- Това е изявление - каза Кирил.
Лицата им започнаха да се приближават. Саша дишаше тежко и нервно през устата. И двамата вече бяха затворили очи и се докосваха леко със студени носове. Саша обърна глава от това. Кирил отново се отдалечи от нея на една ръка разстояние.
- Е, какво е това? - попита човекът.
- Е, някак е неудобно - каза Саша и сви рамене.
- Какво е неудобно?
- Е, не мога да целуна никого, още повече, че това е първата ми целувка.
Саша и Кирил са на седемнадесет години и никога повече не са целували никого. Човекът отново започна да се приближава към нея, само че този път по-бързо и стъпките му бяха по-големи.
- Така че, след целувка, всичко може да се промени - Кирил.
- Какво всичко? - гледайки устните на Кирил, каза Саша.
- Всичко.
Кирил прошепна и докосна устните на Саша. И в този момент невероятна еуфория и пеперуди в стомаха. По кожата на Саша се спуснаха поредица от натъртвания. Миглите на Кирил се докоснаха, бузите на момичето и тя беше едновременно приятна и гъделичкаща. Саша все още не разбираше дали това се случва в действителност или насън. Когато въздухът свърши, те се откачиха един от друг. Саша стоеше със затворени очи и хапеше долната си устна.
- Високо - каза Саша, отваряйки очи. - Кайф те целува.
От тези думи на лицето на Кирил се появи усмивка. Той взе дясната ръка на Саша в своята и попита.
- Добре? Ще ми бъдеш приятелка?
Саша погледна надолу и захапа долната си устна.
- Знаете отговора ... - каза Саша, поглеждайки отново Кирил, - Да.
Хвана я за врата и те отново се слеха в нежна целувка.