Георги Скребицки "Честит бъг"

Беше топла пролетна вечер. Баба Дария напусна къщата и седна на верандата. Точно това чакаха момчетата. Като врабчета те се стичаха от различни части на селото.

- Бабо, кажи ми нещо по-интересно, казаха те.

Възрастната жена погледна децата с привързани очи, избледнели като есенни цветя, помисли и каза:

- Добре, ще ви разкажа една приказка за щастлив червей. И вие седите и слушате. Ето как беше.

Пролетта е полетяла на земята. Тя донесе със себе си много, много разноцветни коприни, за да украси с тях гори и ливади, да облече пеперуди и бъгове, така че всичко наоколо да изглежда елегантно и празнично.


Пролетта попита Червеното слънце:

- Затоплете земята по-добре. Събудете всички, които са спали спокойно през дългата зима. Нека се измъкнат от своите пукнатини, пукнатини.

Слънцето стопли земята. Различни насекоми изпълзяха, някои от цепнатина, други от земна норка, други под кората на дърветата и всички пълзеха, бягаха, полетяха в просторна горска поляна. Там ги очакваше пролетта с многоцветните си коприни, златни, сребърни конци и други декорации.

На поляната се появиха пеперуди и бръмбари. Пролетта ги видя и казва:

- Така че отлетях при вас от топлия юг. Какви подаръци искаш от мен, за да ти носят радост и щастие, за да можеш да се забавляваш да летиш и да тичаш из полетата и горите?

Тогава всички пеперуди и бръмбари заговориха наведнъж:

- Виждате ли, пролетта, как крилата ни бяха изтъркани и замърсени през есента и зимата, колко сме грозни всички. Дайте ни ярки, елегантни дрехи, тогава ще се разпръснем в различни посоки, ще кръжим над цветята, ще се радваме на вашето пристигане, тогава ще бъдем истински весели и щастливи.

- Добре, - отговори им Пролетта и започна да облича всеки от извънземните.

Тя даде на бялата пеперуда ярко бяла рокля. Лимонената трева е бледожълта, като златен есенен лист. Тя сложи траурната пеперуда в черно кадифе с бяла граница в краищата на крилата. Облече молците, които кръжат близо до пролетните локви, в светлосин муселин. Но веселата пеперуда от уртикария избра пъстра рокля, червеникаво-червена, с тъмни и сини петънца.

Важните, успокоени бръмбари също решиха да се облекат. Майският бръмбар се облече в костюм с шоколадов цвят, бръмбарът носорог в кафяво и дори сложи дълъг рог на главата си като декорация. Дун бръмбар избра тъмносин костюм. Бронзовата грешка не можа да намери подходящи дрехи за най-дълго време. Накрая той облече златисто-зелен кафтан, толкова елегантен, че щом излезе на слънце, той засия в лъчите му.

Пролетта раздаде още много красиви дрехи на различни пеперуди, бръмбари, пъргави водни кончета и весели скакалски коне. Скакалците искаха да се обличат в фракове с цвят на трева. И ядосани пчели и оси, облечени в жълти якета с черни колани.

- Е, изглежда, зарадвах всички - каза Весна, - сега всички са доволни, който иска да лети и да се наслаждава на слънчевата топлина.

По това време вятър дойде, шумолеше в клоните на дърветата, вдигна миналогодишното изсъхнало листо от земята.

Весна погледна под листа и видя там малка невзрачна грешка. Той също не приличаше на бъг, а по-скоро на някакъв кафяв червей.

- Кой си ти? - попита го Пролетта. - Как се казваш?

- Казвам се Иванов червей - отговори й непознатият.

- Защо седите под чаршафа, а не излизате от там? Не искаш ли красив тоалет от мен? Не искаш ли да бъдеш доволен и щастлив?

Червеят погледна Весна, помисли и отговори:

- И се чувствам толкова добре, толкова съм щастлива, щастлива, че топлината дойде и всичко наоколо оживя, радвам се на вашето пристигане.

Нямам нужда от ярка рокля - аз съм нощна буболечка, пълзя изпод зеленината, когато се стъмни и първите звезди светят в небето. Защо ми трябва красив тоалет? Щастлива съм, че живея в родната си гора. Благодаря ти, Весна, че го обличаш толкова красиво. Не се нуждая от нищо друго от теб.

Пролетта беше изненадана, че тази скромна грешка не поиска нищо от нея за себе си. И тогава тя помисли и разбра: защо, той е най-щастливият. Той се радва не само на себе си, а на всички, радва се и живее едно общо щастие.

И тогава Пролетта реши: "Ще му дам мъничко синьо фенерче. Нека го запали всяка вечер и свети цяла нощ. Нека това фенерче гори като ярка звезда в тъмната нощна трева и напомня на жителите на гората, че щастието никога избледнява дори в най-тъмната нощ ".

Това е краят на приказката - усмихна се баба Дария. Тя млъкна, гледайки в далечината зад покрайнините. Там, отвъд реката над синия простор на ливадите, първите звезди вече бяха осветени.

Момчетата също станаха тихи. Какво си мислеха? Може би за щастливия червей Иванов, който, навярно, вече се е измъкнал изпод изсъхналата зеленина и запалва своята тъмносиня светлина в нощната гора. Или може би за това колко е хубаво да можеш да се радваш за другите в живота, да се радваш и да знаеш, че твоята звезда озарява не само твоето, но и нечие щастие.