Функционални нарушения на сърдечно-съдовата система

Функционалните нарушения на сърдечно-съдовата система, или така наречените сърдечни неврози, или сърдечно-съдови неврози, заемат голямо място сред сърдечно-съдовите заболявания и често са причина за намаляване на работоспособността.

Съвременната диагностика на сърдечно-съдовата невроза и нейното правилно лечение също са от голямо значение за предотвратяване на органични лезии на сърдечно-съдовата система, тъй като заболяването, започвайки с функционални нарушения, в крайна сметка води до органични промени. Следователно, за чисто функционално разстройство на сърдечно-съдовата система от неврогенен произход може да се говори само на определен етап от развитието на патологичния процес.

В бъдеще различни влияния (трофични, вазомоторни и др.) На нервната система могат и водят до структурни промени; с течение на времето се присъединяват промени, свързани с възрастта. Като цяло, от позицията на доктрината на Павлов е невъзможно да се направи рязка граница между органични и функционални нарушения на сърдечно-съдовата система, тъй като тези процеси са тясно свързани и функционалното разстройство постепенно се превръща в органично. От гледна точка на лечебната практика обаче е много важно да се прави разлика между функционална и органична патология. Следователно съвременната диагностика и лечение на функционални сърдечни нарушения са необходими и важни.

Функциите на сърдечно-съдовата система са под влияние и контрол на нервната система и техните нарушения могат да зависят както от пораженията на самото сърце, така и от нервните влияния. Промените в нервната система, която инервира сърдечно-съдовата система, на всяко ниво, от интерорецептори в стените на коронарните съдове и миокарда до мозъчната кора, могат да имат патологичен ефект върху сърцето. Тези промени могат да бъдат органични или функционални. Нарушенията на сърдечно-съдовите функции в резултат на патологични влияния от страна на нервната система се определят като функционални, причинени от неврогени.

Досега при оценката на пациенти със сърдечно-съдова невроза има много объркване и много неяснота. Имаше време, когато така наречената невроза на сърцето беше изолирана в независима нозологична форма, но този термин срещна остри възражения във връзка с въвеждането в клиничната практика на термина невроза в павловския смисъл. Ако неврозата се разбира като разстройство на висшата нервна дейност поради пренапрежение на нервните процеси, психотравми (сблъсъци), тогава без подходящи резерви терминът „невроза на органа“ става неприемлив. Затова започнаха да се използват други термини: невроциркулаторна астения, сърце на войника, раздразнено сърце, автономна невроза, вегетативна дистония и др.

Многобройни експериментални и клинични проучвания през следващия период показват, че всички части на екстра- и интракардиалната нервна система могат да причинят промени във функциите на сърдечно-съдовата система.

Междувременно клиниката все още не извършва такава диференциация на неврогенни функционални разстройства и те се разглеждат или като нещо обединено под името сърдечно-съдови неврози, или като невроциркулаторна дистония или астения. Следователно, като правило, основното нервно заболяване остава неразпознато; оттук и неправилността на лечението.

В момента клиницистите вече имат доста добре проучена картина на някои заболявания на вегетативната нервна система - симпатиков ганглионит и заболявания на диенцефалния регион, които могат да бъдат пренесени в кардиологичната практика и да говорят за различни форми на функционални неврогенни нарушения на сърцето и кръвта съдове, отличавайки ги от общата група на сърдечните неврози.

Така че, можем да предположим, че функционалните нарушения на сърдечно-съдовата система могат да бъдат причинени от различни патологични състояния на всяко ниво на нервната система, което регулира дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Те не могат да бъдат сведени до една форма. Функционалните разстройства от неврогенен произход трябва да се разграничават със задължителното посочване кое. По този начин функционалните нарушения на сърдечно-съдовата система не са болест, а синдроми и е необходима неврологична диагноза с последващо определяне на естеството на сърдечно-съдовите нарушения.

Много често пациентът се притеснява от оплаквания от сърцето и той, заобикаляйки невропатолога, се обръща към терапевта. Последният избягва неврологичните изследвания, в резултат на което основното неврологично заболяване остава неразпознато. Лекарят, след като е установил наличието на функционално разстройство на сърдечно-съдовата система и изключва органичното й увреждане, трябва да се опита да открие причината за тези нарушения и да не бъде доволен от диагнозата: сърдечна невроза без диференциация на лезиите на нервната система.

Като причина за функционални нарушения на сърдечно-съдовата система на първо място е неврозата в разбирането на Павлов с нейните неврастенични, истерични и психастенични форми.

В основата на неврозата лежи нарушение на функционалното състояние на мозъчната кора в резултат на пренапрежение на сила, подвижност и баланс на нервните процеси. Причината за неврозата може да бъде често повтаряща се психична травма или остра психическа травма, преумора на нервната система с продължителна и интензивна умствена работа.

Психичните травми и емоции като страх, безпокойство, меланхолия, тревожност причиняват обширни вегетативни реакции, които засягат функцията на всички вътрешни органи, особено сърдечно-съдовата система. Работата на физиолозите от школата на И. П. Павлов показа връзката между функцията на мозъчната кора и функцията на вътрешните органи.

Регулаторната роля на кората на главния мозък по отношение на вътрешните органи се осъществява чрез автономното разделение на нервната система с участието на ендокринно-хуморални фактори. В момента патогенезата на функционалните нарушения на вътрешните органи при неврози се разглежда от позицията на водещата роля на нарушенията на автономната инервация. При неврозите обаче автономните нарушения са свързани не с първичната лезия на вегетативните центрове, а с отслабен инхибиторен ефект на кората.

Вегетативните нарушения се появяват вторично в резултат на промени в връзката между кората и вегетативните центрове на подкорковите региони. Отбелязваме само, че в клиничната картина на сърдечно-съдовата невроза има изразени вегетативни нарушения (т.нар. Вегетативни неврози).

Вегетативните нарушения се проявяват чрез съдова лабилност, вазомоторни нарушения, акроцианоза, променен дермографизъм, чувство на топлина, изпотяване и др. Често има вегетативно-съдови кризи от диенцефалния тип, проявяващи се с повишаване (хипертония) или намаляване на кръвното налягане, тахикардия или втрисане и др. Повечето невропатолози разглеждат тези нарушения като вторични диенцефални разстройства.

Пациентите с неврози с функционални сърдечно-съдови нарушения лесно развиват "възпалени места", тоест огнища на застояла възбуда и парабиотично инхибиране в участъците на кората и подкората, които инервират сърдечно-съдовата система.

Заболяванията на диенцефалния регион с характерните за тях вегетативни кризи са от съществено значение. Тази група до голяма степен включва пациенти, които преди това са били диагностицирани с вегетативна невроза. Сърдечно-съдовите нарушения са най-силно изразени при вегетативно-съдовата форма на диенцефална патология (според класификацията на Н. И. Гращенков). Основните клинични прояви на тези форми на патология са вегетативно-съдови кризи от симпатико-надбъбречен, ваготоничен или смесен характер, съчетани с функционални нарушения на сърдечно-съдовата система, с нарушения на съня, безпричинна тревожност и страх, често метаболитни нарушения. Преобладаващите симптоми обаче са вегетативно-съдови кризи, сърдечна болка и сърдечно-съдови дисфункции.

Симпатико-надбъбречните кризи се характеризират с появата на бледност, тахикардия, болка в сърцето и повишаване на кръвното налягане. Ваготоничните кризи се проявяват с брадикардия, хипотония, слюноотделяне, желание за дефекация, чувство на треска, горещи вълни, слабост, скованост на движенията.

Между кризите в клиничната картина на заболяването преобладава астенично-невротичен симптомокомплекс: умора, раздразнителност, нарушения на съня и вегетативни нарушения под формата на изпотяване, живи вазомоторни реакции и др.

В клиничната картина на симпатиковите трънцити с функционални нарушения на сърдечно-съдовата система преобладават симптоми на дразнене на симпатиковите възли.

Понастоящем човек може само да предположи наличието на лезии на сърдечния сплит, но не и да ги диагностицира.

Специална, много значима група се състои от пациенти, при които функционалните нарушения на сърдечно-съдовата система са рефлекторни в резултат на увреждане на други органи - жлъчния мехур, стомаха, тънките и дебелите черва и др.

Горните форми не изчерпват всички заболявания на нервната система, при които се наблюдават сърдечно-съдови нарушения. Те се срещат и при други заболявания на нервната система, но ние ще се съсредоточим само върху онези форми, в клиничната картина на които на преден план излизат нарушения на функциите на сърдечно-съдовата система, а пациентите са принудени да търсят помощ от лекари.

Разграничаваме 4 симптомокомплекса на функционални сърдечно-съдови нарушения.

1. Сензорно-болков симптомен комплекс, който включва ангина пекторис (т.нар. Ангиоедем, диенцефална и симпатико-ганглионарна форма), симпатикова болка при симпатико-ганглионит, централна болка при диенцефални лезии, кардиалгия при неврози и всякакви неприятни усещания в сърцето, възприемането му, усещане за сърцебиене с нормални контракции и нормален сърдечен ритъм.

2. Аритмичен симптомен комплекс, проявяващ се с тахикардия, брадикардия, лабилност на ритъма, пароксизмална тахикардия (тип Бувере), екстрасистолия, нарушение на проводимостта.

3. Дисистоличен симптомен комплекс, проявяващ се с нарушение на съкратителната функция на сърцето; този аспект на въпроса все още е много малко проучен. Учението на И. П. Павлов за укрепващия и отслабващия нерв кара човек да се замисли за клиничната картина на двигателните неврогенни нарушения. Този въпрос трябва да бъде разработен.

Като правило няма изразени явления на декомпенсация при пациенти с функционални сърдечно-съдови нарушения. Такива симптоми на сърдечна недостатъчност като задух при относително ниско физическо натоварване, бърза физическа умора, са налице при всички пациенти. Много пациенти наблюдават промени в периодите на напрежение и изтласкване, диастолично напрежение, асинхронизъм на вентрикуларните контракции ("разстройство" в съкратителната активност на сърцето, както е показано от балистокардиография и фазов анализ на систола на лявата камера).

4. Вазомоторен симптомокомплекс, проявен чрез усещания за топлина и горещи вълни, зачервяване или бледност на лицето, поява на червени петна, вазоспастични реакции в периферията, синдром на Рейно, акропарестезии, акроцианоза, асиметрия на кръвното налягане, хипотонични и хипертонични реакции и т.н.

Изолирането на синдроми на функционални сърдечно-съдови нарушения, причинени от различни заболявания на нервната система, има не само теоретично, но и практическо значение в развитието на патогенетичните методи на лечение.

Лечението трябва да бъде насочено към основното нервно заболяване, което е причинило този или онзи синдром на функционални нарушения на сърдечно-съдовата система. Въпреки това, в принципите на лечение на различни синдроми на функционални нарушения на сърдечно-съдовата система има някои общи въпроси.

С изключването на ревматизъм, органично увреждане на сърцето и кръвоносните съдове и определянето на синдрома на функционални нарушения на сърдечно-съдовата система при пациента е необходима неврологична диагноза на заболяването, причинило този синдром. За това като правило се нуждаете от консултация с невролог или съвместен преглед и наблюдение на пациента от невролог и терапевт. Често, заедно с лечението на заболявания на нервната система, се изисква терапия и сърдечно-съдови нарушения.

В същото време възниква въпросът къде да се лекуват пациенти с функционални сърдечно-съдови нарушения: в санаториумите и какъв профил?

Ние вярваме, че такива пациенти могат да бъдат лекувани в санаториуми както от неврологичен, така и от кардиологичен профил със задължителното участие на невропатолози и терапевти. Те могат да бъдат изпратени и в кардиологични курорти, където се предоставя консултация с невропатолог. Лекарите на кардиологични санаториуми понастоящем вече трябва да са запознати с произхода, клиничните прояви и лечението на функционални нарушения на сърдечно-съдовата система от неврогенен характер.