Формулиране и оформление на въпросите на въпросника

Метод на въпросника - психологически метод, при който специално разработен списък с въпроси се използва като средство за събиране на информация от респондента - въпросник.

Разпитът обикновено се разглежда като метод за кореспонденция. За първи път е използван от Ф. Галтън за изследване на психичните качества и условия на индивидуалното личностно развитие на учените от 19 век.

- важен метод за получаване на информация за мненията на хората по определен въпрос

- ви позволява бързо да получите доста точна информация от голям брой респонденти

- резултатите от въпросника обикновено са лесни за обработка; към тях могат да се прилагат методи на математическа статистика, за да се потвърди надеждността на направените заключения

- провеждането на анкета не изисква висока квалификация от изследовател.

- качеството на получените резултати зависи от грамотността и точността на въпросите

- всички данни, базирани на проучването, се характеризират с достатъчно високо ниво на субективност, невъзможност за изясняване на неяснотите в отговорите, вероятност от неразбиране или неясно разбиране на въпросите, поради което резултатите от проучването винаги са вероятностни и значително зависят върху извадката от респонденти.

Методът на изследването включва няколко етапа:

1. Създаване на концепцията на въпросника:

- изявление на проблема за изследване

- дефиниция на предмета и обекта на изследване (необходимо е да се дефинират основните понятия, характеризиращи предмета на изследването, факторите, от които зависи функционирането/развитието на субекта и законите на това функциониране/развитие)

- формулирането на целта на хипотезата на въпросника (въпросникът позволява само да разкрие мнението и отношението на респондентите).

формулировка и оформление на въпросника

Въпросите във форма могат да бъдат разделени на отворени (приемайки свободен отговор на респондента със собствени думи, под каквато и да е форма, който дава възможност да се разкрие лично, лично мнение) и затворени (приемете списък с отговори, изготвен предварително от изследовател, от който респондентът избира една/няколко опции, тези въпроси са удобни за обработка). Дихотомичните въпроси предполагат поне два противоположни отговора (да/не), което ви позволява да получите ясно и недвусмислено мнение на респондентите, те са удобни за обработка, но тяхната информационна стойност е ограничена. Въпросите с множествен избор разкриват различни нюанси на мнение или отношение и са по-информативни.

По естеството на получаване на информация въпросите могат да се подразделят на директни (получаване на точно информацията, по отношение на която е зададен въпросът), косвени (получаване на информация косвено, докато информацията носи елемент на неточност), проективни (предполагащи формулировка не е за самия респондент, а за друго лице, от името на което респондентът дава отговор).

Изисквания за въпроси:

1) всеки въпрос трябва да съдържа отделна, напълно завършена мисъл. Сложните въпроси, съдържащи множество мисли едновременно, затрудняват избора на правилния отговор

2) при формулиране на въпроси е необходимо да се избягват двусмислени, необичайни, чужди, тясно специализирани термини

3) въпросите не трябва да са твърде дълги, тъй като това може да ги направи трудни за разбиране

4) въпросът трябва да бъде конкретен и да се отнася до един конкретен случай и да не е от спорен характер, когато на въпроса не може да се отговори с една или повече думи

5) въпросите не трябва да са сугестивни, когато респондентът е принуден да отговори от самата формулировка на въпроса

6) при формулиране на въпроси е по-добре да се избягват онези думи, които могат да предизвикат негативни реакции от респондентите, тъй като ще се получи не толкова отговорът на въпроса, колкото реакцията на думата

7) респондентът не трябва да чувства, че отговорите могат да го унижат в очите на другите, че отговорът, който той избира, не е по-лош от другите

8) за да се даде възможност на респондента да се съгласи или да откаже без смущение, е полезно да се въведат „запазващи“ думи или изрази в формулировката на въпросите (може би, обикновено случайно)

9) препоръчително е въпросът да се формулира по такъв начин, че да се избегнат стереотипни, стереотипни отговори

10) неуместно е да задавате въпроси „челно“, защото това намалява мотивацията за отговор

Въпросникът трябва да бъде не само правилно конструиран, но и правилно оформен.

Всеки въпросник може да бъде грубо разделен на три части:

1) уводна част (инструкция), чиято цел е да насърчи респондента да участва в анкетата, да осигури адекватно разбиране на предложените задачи и начините за отговор на тях,

2) въпросник, който се състои от три части: прости и интересни въпроси, по-сложни, задълбочени въпроси, информация за обективните характеристики на респондента,

3) "обективиране" (въпросникът може да включва въпроси за пол, възраст, място на работа или обучение, трудов стаж, квалификация, семейно положение, брой деца, доходи, жилище и др. Препоръчително е да се използват затворени формуляри.