Феномените на педагогическото взаимодействие

Феномени на педагогическо взаимодействие - раздел Педагогика, педагогика В резултат на педагогическо взаимодействие, Различни.

Като цяло, цялата група на конструктивните (развиващите се), създаващи, изграждащи явления е лично генеративна. Втората група явления, наречена деструктивна, прави промени в същите области като конструктивните явления, но тези промени са или личностно деформиращи, или личностно деструктивни.

Един от най-значимите конструктивни феномени на педагогическото взаимодействие е психологическият статус на индивида, без който не може да съществува процесът на активно, последователно прогресивно развитие и саморазвитие на индивида. Статусът характеризира не само реалното място на ученика в системата на междуличностните отношения, но и позицията в класа, семейството, групите връстници, която той отдава на себе си. Значителните несъответствия в обективния статус и неговото субективно възприятие се превръщат в причини за фрустрации, конфликти, които пречат на нормалното развитие, дестабилизират и разрушават личността.

Необходимостта да се изградиш като личност, самоусъвършенстване и самодвижение не възниква спонтанно, тя се развива в процеса на педагогическо взаимодействие. Именно педагогическото влияние позволява на ученика да осъзнае несъответствието между „аз-реалното“ и „аз-идеала“, без което актът на развитие не може да се осъществи. Педагогическата подкрепа има функцията не само да помага и предпазва детето от несигурност. безпокойство, страх от неизпълнение на образователни задачи и дела, но също така потвърждава психологическия статус на ученика.

Учителят трябва да помага на учениците да решават не само образователни, но и лични задачи, сред които установяването на статут е една от най-важните. В педагогическата реалност обаче академичната успеваемост на студента е основният показател за неговите неуспехи и постижения през целия период на обучение. Високата академична успеваемост обикновено се свързва от родителите и учителите с общото благосъстояние на ученика, ниската академична успеваемост се възприема като показател за определени трудности, нещастие на ученика.

Това изкривява и затруднява определянето на позицията на ученика, тъй като разнообразието от фактори, включени в структурата на статуса, се заменя с един от тях. Други характеристики, които определят статута на ученик (бизнес и колективистка ориентация, добри способности, външен вид, личностни черти, възраст, общителност, готовност да се помогне на приятел, поведение) остават неотчетени или не се вземат предвид.

В процеса на педагогическо взаимодействие могат да възникнат психични явления, които често не се осъзнават нито от учениците, нито от учителите. Тези влияния могат да бъдат наречени ненасочени и неволни. На първо място, това е улеснение, т.е. промяна в представянето на ученика в контакт с учителя или други ученици. Дори пасивното присъствие на учителя в класната стая активира учениците, насочва дейностите им в правилната посока, стабилизира я без изричните целенасочени действия на учителя.

Често възникват ситуации, когато учителят потиска активността на учениците, причинявайки негативно отношение не само към себе си, но и към дейностите, в които те участват. Тези прояви са известни като негативни улесняващи явления. Това води до появата на психологически бариери и комплекси, а след това се реализира в защитните реакции на тялото: многократни действия, грубост, приказливост и т.н.

Едно от явленията, които възникват при педагогическото взаимодействие, е взаимното разбирателство, което се определя като система от чувства и взаимоотношения, която позволява последователно да се постигат целите на съвместните дейности или общуване, като максимално допринася за спазването на доверието и интересите, предоставяйки възможност за саморазкриване на способностите на всеки.

Едно от основните условия за появата на феномена на взаимното разбирателство е взаимното приемане на индивидуалните психологически параметри един на друг, способността да заемат мястото на другите, да се идентифицират с тях. Взаимното разбиране е следствие от хуманистичната ориентация на учителите, които възприемат успеха на учениците и ценностите на личността си като свои собствени.

Феноменът на доверие е сходен по своите характеристики с феномена на взаимното разбирателство. Доверието е отвореност към света на хората от явления, процеси. Доверието не е поемане на вяра, без прозрение. Тя може да бъде интуитивна и осъзната, пряка и медиирана.

С развитието на детето се развива основно доверие в света. Светът трябва да влезе в съзнанието на детето не заплашително, а приятно. Трябва да се обърне внимание на постиженията на детето, така че то да натрупа опита на положителна оценка, да се научи да отразява. Положителните отзиви, похвали, празнуване на постиженията подобряват, развиват и поддържат самочувствието и самочувствието на детето.

От четиригодишна възраст детето започва да чувства други хора, връзката им става значима за детето. Следователно от тази епоха се полагат модели на доверчиво, добросъвестно, хуманно отношение към другите хора. Развитието им обаче е следствие от грижата за децата, разбирането им. Детето трябва да живее, да чувства как се притеснява за него, за да се научи да мисли и да се грижи за другите. Личността на другия трябва да стане част от живота на детето. Следователно детето трябва да се научи да вижда човека в друг човек.

Феноменът на отразената субективност се проявява в педагогическото взаимодействие. Във външния си вид играят роля субективните параметри на личността на учителя, които се разбират и отчитат от учениците. От психологическия образ на учителя те преминават в личната сфера на учениците. Образът на учител може да бъде както реален, така и измислен. В някои случаи представеният образ е толкова реален по отношение на ефективността на въздействието, колкото и истинският учител. Той може да стане едновременно модел за подражание и източник на конфликт и агресия. Предаваната субективност на учителя е способна да предизвика множество семантични трансформации в личността на учениците.

Разглежданите феномени на педагогическо взаимодействие определят необходимостта от педагогически усилия да съответстват на психологическите характеристики на участниците в педагогическото взаимодействие. За това учителят трябва да владее психологическа диагностика, корекция, консултиране. В този случай педагогическите действия няма да бъдат търсещи или индикативни, а проверени и научно обосновани.

Неправилно организираното педагогическо взаимодействие води до изкривяване на първоначалните целеви нагласи и поява на непредсказуеми негативни действия както от страна на учителя, така и от страна на учениците. Учителската практика осигурява хиляди такива ситуации всеки ден. Например, много ученици развиват отрицателна мотивация за учене и то не във всички предмети, а в тези, при които не се е развила връзка с учителя. Агресивни форми на реакция, поява на стрес, както и широк спектър от негативни междуличностни отношения (недоверие, подозрение, антипатия, арогантност и др.).

Тези явления, възникващи и фиксиращи се в актовете на педагогическо взаимодействие, травмират и деформират неговите участници, като постепенно се превръщат в черти на характера, стил на поведение и общуване. И тогава се разработват средствата за психологическа защита, които, разбира се, намаляват или премахват тези състояния, но се превръщат в безразличие към училището, учениците и учителската професия. Ако травмиращите фактори се окажат твърде големи, тогава вече са необходими рехабилитация и психологическа корекция на личността.

Моделите на педагогическо взаимодействие не се събират сами по себе си. Те имат социално-културна предопределеност, отразяват спецификата на жизнения път на учителя, неговата възраст, пол, лични характеристики, както и нивото на професионална компетентност и педагогическо творчество.