Еврейска птица. Бернар Маламуд

Прозорецът беше отворен и птицата влетя. И така се случва. Прозорецът е отворен - а ти вече си вътре, затворен - оставаш отвън. Съдба!

Размахвайки силно криле, птицата влетя през отворения кухненски прозорец на апартамента на Хари Коен на последния етаж на къща на Първо авеню, точно до Долната източна река. На стената висеше празна клетка за птици с широко отворена врата, но тази тъмнокоса дългоока птица - с разрошената си глава и малките си тъпи, леко присвити очи, изглеждаше като объркана гарвана - седна, да не кажа - плюхна - на масата и ако не директно върху агнешко котлетче на Коен, то със сигурност близо до чинията му.

- Точно на масата - недоволно каза Коен, изпусна чашата си с бира и махна на птицата да се махне. - Кучи син.
- Хари! - Еди насочи очи към Мори, която улавяше всяко движение.
- Гевалт, погром!
- Говореща птица - каза Еди с учудване.
- Иврит - отбеляза Мори.
- Умно - измърмори Коен. Завърши дъвченето на котлета, изсмука костта и го хвърли в чиния. - Е, говорейки, хайде, кажи ми какво правиш и какво ти трябва тук?
„Ако не можете да споделите котлета с мен - каза птицата, - тогава бих се съгласил на парче пушена херинга с коричка хляб. Сигурно ви е трудно с такива нерви?
- Така че, това не е ресторант за вас и единственото, за което питам, е това, което ви доведе тук?
- Прозорецът беше отворен - въздъхна птицата и добави след малко. - Тичам, бягам. Летя, но и тичам.
- От кого? - попита с интерес Еди.
- Антисемити?
- Антисемити? - възкликнаха и тримата с един глас.
- От тях?
- А какви антисемити пречат на птиците да живеят? - попита Еди.
- Различни - каза птицата, - включително орли, лешояди и ястреби. И гарваните могат да погледнат очите си понякога.
- Ти не си гарван?
- Аз съм еврейска птица.

Коен се засмя от сърце.

- И какво искаш да кажеш с това?

Птицата изведнъж измърмори. Тя се молеше без Книга и талит, но със страст. Еди сведе глава, а Коен не. Мори се олюля в ритъма на молитвата и вдигна очи с широко отворено око.

- Без бали, без филактерии? Коен отбеляза, когато птицата млъкна.
- Аз съм стар радикал. Моля, бихте ли ми дали парче херинга с малка коричка хляб?

Еди стана от масата.

- Какво правиш? - попита Коен.
- Ще измия чиниите.

Коен се обърна към птицата.

- Може би можете да се представите, ако нямате нищо против?
- Обади ми се Шварц.
„Преди можеше да е стар евреин, който по-късно беше превърнат в птица“, каза Еди, премествайки чинията си.
- Да? Хари запали пурата си и се обърна обратно към птицата.
- Кой знае? - отговори Шварц. - Бог ли ни казва всичко?
- Какъв вид херинга искате? - развълнуван, Мори скочи с крака на стола.
„Седни, Мори, или ще паднеш“, заповяда Коен.
- Ако нямате прясна херинга - матиас, мога да ям свинска мас.
„В буркана имаме само маринован лук“, каза Еди.
- Ако ми отвори консерва, щях да ям маринованата. А също, ако нямате нищо против, парче ръжен хляб - "Шпиц"?

Еди си помисли, че и те имат хляб.

- Нахрани го на балкона - каза Коен на Еди, а след това и на птицата: - И тогава, така че духът ти да не е тук.

Шварц затвори първо едното, после другото око:

- Бях уморен, а пътят беше дълъг.
- Къде отиваш, на юг или на север?

Шварц сви рамене, леко повдигнал криле.

- Не знаеш къде летиш?
- Където все още има милост.
- Татко, остави го - каза Мори. - Той е просто птица.
- Добре, нека остане до сутринта. Но вече не.

На сутринта Коен каза на птицата да излезе, но Мори плачеше и Шварц засега беше оставен.

„Няма проблем с него - каза Еди на Коен, - и той яде много малко.“.
- Добре. Но все пак не мога да го видя. И ви предупреждавам, че не смятам да го търпя дълго тук.
- Какво ти направи бедната птица?
- "Горката птица", разбира се! Не бъди глупав. Хитър гад, такъв е той. Той смята, че е евреин.
- Господи, каква е разликата какво мисли той?
- „еврейска птица”, каква наглост! Една грешна стъпка и той ще се удави оттук на барабаните си.

По молба на Коен Шварц трябваше да живее на балкона. Той живееше там в нова дървена клетка, която Еди му купи.

„Хиляда благодарности“, каза й Шварц, „въпреки че, разбира се, бих искал някой ден да имам човешки покрив над главата си. Знаете какво е чувството на моята възраст. Обичам топлината, прозорците, миризмите в кухнята. Бих искал да преглеждам отвреме навремето „Еврейски утринен вестник“. И също би било хубаво да имам понякога и капка шнапс, което благодарение на Gd е толкова полезно за здравето ми. Но, разбира се, ти ми даваш толкова много, че не заслужаваш оплаквания.

Когато обаче Коен донася вкъщи храна за птици, състояща се от сушени зърна, Шварц отказва да я яде.

"Не, това е невъзможно", каза той.

Коен се подразни.

- Какво става, с кръстосани очи, или новият ви живот е твърде добър за вас? Или сте забравили какво е да си бежанец?

Шварц не отговори. Какво ще кажете на невежите?

- Ако птицата изчезне сега, това може да повлияе зле на училищните му дела. Спомнете си колко се притеснявахме миналата година.
- Добре. Но рано или късно птицата няма да е тук. Това ти го обещавам.

Шварц, въпреки че никой не го пита за това, се ангажира да помогне на Мори. През деня прекарваше по-голямата част от времето си, наблюдавайки как Мори подготвя уроци. Мори беше ужасно невнимателен и нетърпелив, но Шварц лесно успяваше да го връща към тетрадките и книгите отново и отново. Той слушаше с ангелско търпение своите кошмарни упражнения на пищящата си цигулка, като от време на време се криеше за кратко в банята, за да си почине ушите. Играха и домино. Момчето беше безразлично към пуловете, а шахът просто не беше по силите му.

Когато Мори се разболява, Шварц му чете комикси, въпреки че самият той не може да ги понесе. Малко по малко нещата се получиха по-добре за Мори и дори учителят по музика започна да забелязва, че момчето свири по-добре. Еди отдаде добрите промени на участието на Шварц, въпреки че не му пукаше. Той просто се гордееше, че „двойките“ са изчезнали от дневника на Мори и по настояване на Еди отбеляза това с капка шнапс.

- Ако продължава така, разсъждава Коен, определено ще го изпратя в колежа на Айви Лийг.
- О, не дай боже - въздъхна Еди.

Шварц поклати глава.

- Мори е добро момче и няма нужда да се притеснявате за него. Той никога няма да стане, не дай Боже, пияница или женкар, но никога няма да учи, ако разбирате какво имам предвид. Въпреки че например може да стане добър механик. В наше време и изобщо не е лошо.
„Ако бях на ваше място“, изсъска свирепо Коен, „щях да пазя дългия си нос далеч от чуждите дела.
- Хари, моля те?
„По дяволите, търпението ми се изчерпва. Това косо око мушка навсякъде.

Въпреки че Шварц със сигурност не беше желан гост в къщата на Коен, той все пак сложи няколко унции тегло, но външният му вид не се промени. Изглеждаше все същият мръсен, както преди, със заплетени пера, сякаш току-що го беше хванала виелица. Самият той каза, че прави малко за външния си вид.

„Има толкова много неща, за които да помислите, дори на пръв поглед всичко да е абсолютно ясно“, казваше той на Еди.

Като се имат предвид предимствата на сегашната му позиция, Шварц се опита да пази от очите на Коен, доколкото е възможно, но една вечер, когато Еди беше в киното, а Мори беше в банята под горещ душ, продавачът на замразени храни започна кавга.

„За бога, защо не се измиеш понякога?“ Защо винаги мирише на мъртва риба?
„Извинете, господин Коен, но ако някой яде чесън, мирише на чесън. Ям херинга три пъти на ден. Нахрани ме с цветя и ще мирише на цветно легло.
„Кой изобщо е длъжен да ви храни?“ Да, трябва да се радвате да си вземете херинга.
- Извинете, но не аз се оплаквам - каза птицата, - вие се оплаквате.
- След това - каза Коен. - Хъркаш като прасе. Събуди ме през нощта. И всичките ти неразположения, по дяволите, от факта, че си паразит и женкар. И следващото нещо, от което се нуждаете, е да спите в леглото ми с жена ми.
„Господин Коен - каза Шварц, - тук не е нужно да се притеснявате. Птицата е птица.
- Това казваш, но защо да знам, че си птица, а не някакъв шибан дявол?
„Ако бях дяволът, щеше да го усетиш веднага. Не мисля така, като се има предвид успеха на сина ви.
- Млък майчице!
- Невежи! - измърмори Шварц, вдигна лапа с дълги остри нокти и разпери дълги крила.

Коен се канеше да хване птицата за тънката врата, но след това Мори излезе от банята, а останалата част от вечерта, до момента, в който Шварц трябваше да излезе на балкона, премина външно спокойна. Кавгата обаче ужасно разстрои Шварц, той започна да спи лошо. Събуди го собственото му хъркане и когато се събуди, отново и отново се замисляше какво ще стане по-нататък.

Един ден Еди, усещайки колко нещастен е Шварц, тихо му каза:

- Може би, ако сте направили това, което съпругът ми иска от вас, ще се разберете по-добре?
- Например?
- Е, например, ще измие?
„Прекалено стар съм за това“, отговори Шварц. - От мен отлитат пера и без вани.
- Казва, че миришеш зле.
- Всички миришат. И мислите имат миризма. Хората миришат на това, което мислят или какво правят. Миризмата ми е от храната, която ям. И на какво мирише?
- Знаете ли, предпочитам да не го питам, в противен случай той ще бъде напълно ядосан.

„Г-н Коен, защо ме мразите така? - попита птицата. - Какво ти направих?
- Ти си създател на проблеми номер едно, ето защо. Освен това. Кой е чувал за еврейски птици? Сега, махай се оттук, или открита война!

Но Шварц упорито отказваше да напусне къщата, въпреки факта, че Коен сериозно реши да убие птицата, въпреки че криеше намеренията си от Еди и Мори. Той се усъмни, че Мори не понася никакво насилие. И как изчезването на птицата ще се отрази на успеха му в училище? И все пак той реши да опита. Първо, защото изглежда, че човекът е сериозно ангажиран с обучението си - благодарение на черния гад, и второ, защото Шварц най-накрая го е получил с присъствието си; го преследваше дори в съня си.

Коен започна атаката си чрез смесване на течна котешка храна с филийки херинга в купата на Шварц; той взриви безброй празни хартиени торби в близост до клетката за птици със зловещ трясък, докато Шварц спеше. Изглежда, че изтощеният Шварц вече е достигнал желаното състояние, но той все още остава в къщата. Тогава Коен донесе здрава котка, уж като подарък на Мори, която винаги искаше коте.

Какво трябваше да направи Шварц? Той полудяваше, но не можеше да реши да отлети. Затова той примирено ядеше херинга в котешки сос, опитваше се да не потръпва от пукнатините на скъсани пакети, подобно на избухването на нестинари, и, живеейки в атмосфера на вечен ужас, се сгуши до тавана, защото под него винаги имаше котка чака.

Минаха няколко седмици. И тогава ден след като майката на Коен почина в апартамента си в Бронкс и Мори получи аритметика „1“, разярен Коен едва дочака, докато Еди и Мори заминаха за урок по музика, и накрая нападна птицата. Той излезе на балкона, размахвайки метла, и обезумелият Шварц се втурна напред-назад, докато накрая успя да се скрие в клетка.

Коен го настигна и, като хвана двата крака наведнъж, извади почиващата птица навън. Шварц лупаше с диви криле и дрезгаво хрипаше. Коен, стиснал здраво краката на птицата, започна да я извива над главата си все по-бързо. Но в това ужасно завъртане Шварц успя да се извие и да хване носа на Коен с всички сили. Коен изкрещя от болка, удари птицата с юмрук и, дърпайки Шварц едновременно за двата крака, освободи носа му от острия си клюн. Той отново започна да извива избягалата птица над главата си и се извиваше, докато Шварц не беше накуцван от замаяност и замаяност, и след това го хвърли в тъмнината. Шварц падна като камък на тротоара. Последва клетката. Коен чу от балкона как тя се е разбила с трясък от удара в земята.

В продължение на един час, с метла в ръка, сърцето биеше и пулсираше в носа, Коен чакаше Шварц да се върне. Но птицата, която разби сърцето си, не се върна.

Иди и Мори се завръщат.

„Вижте - каза Коен, като им показа кървав и подут нос три пъти срещу обичайния си нос,„ какво направи този кучи син. Сега белегът ще остане.
- А къде той? - попита страшно Еди.
„Изгоних го и той отлетя. Отървахме се, слава на Б-г.

Никой нищо не каза; Еди притисна кърпичка към очите й, а Мори се опита да повтори таблицата за умножение с девет и установи, че не помни половината.

През пролетта, когато снегът вече се беше стопил, момчето, което не беше забравило нищо, се скиташе близо до къщата с надеждата да намери Шварц. Намери го на мъничко парче земя близо до реката. И двете му крила бяха счупени, врата му беше срутена и очите му бяха изкълвени.

- Кой ви направи това, господин Шварц? - изхлипа Мори.
„Антисемити“, каза по-късно Еди.