Духовност на човек, духовният свят, усъвършенстване, самореализация на човек

Въпросите за духовното развитие са представлявали интерес за най-видните учени и философи през цялата история на човечеството. Днес имаме огромен брой произведения и гледни точки, които се опитват да обяснят процесите, протичащи в Духовния свят и да покажат на човека пътя към Духовния свят. Но как може един обикновен непосветен да разбере всички тези теории, ако те понякога си противоречат?

През цялата си предишна история човечеството е развило т. Нар. Митологично съзнание, което възприема познаването на законите на Физическия и Духовния свят като просто натрупване и обобщаване на информация. Следователно често се среща гледната точка, че ако вземете голям брой съществуващи в момента техники, комбинирате ги всички заедно и ги използвате едновременно, тогава ефектът ще бъде най-добрият.

Нека си представим, че когато готвим борш, изсипваме цялото му съдържание в тенджера от хладилника и готвим. Какво става? Най-вероятно получавате неядлива бъркотия. Всяка домакиня знае, че за да сготвите наистина вкусен борш, трябва поне да вземете определени продукти и то в строга пропорция. Смесването на различни техники може да доведе до най-непредсказуемите последици, така че по принцип е неприемливо и неприемливо.

Обобщавайки всички получени отговори, виждаме доста ужасна картина: нашият обикновен обикновен гражданин абсолютно не разбира какво е духовност и в редица случаи подсъзнанието на хората реагира на думата „духовност“ като на аскетизъм, страдание, отхвърляне на живот и т.н. По-горе беше показано, че поради свойствата на „старото време на грехопадението“ всички духовни движения на човек през това време са били придружени от страдания и лишения. Вероятно тази неприятна зависимост е била толкова дълбоко запечатана в човешкото подсъзнание, че все още определя отношението на човека както към духовността, така и към Бога. А инстинктът за самосъхранение на човек го кара да държи на живота. Отново: „да живееш е добре, но да живееш добре е още по-добре“! защототогава човек се отбягва дори от самата дума "духовност", вярвайки, че това е отхвърляне на нормалния живот.

Но това е най-дълбоката заблуда! Цялата трагедия и парадокс на ситуацията е в това

ТОЙ Е ДУХОВНОСТ И Е ЖИВОТЪТ НА МЪЖ, САМО ОПИСАВА ЗАКОНИТЕ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ В СЪЗДАВАНЕ. И САМО СТОЙКИ НА ПЪТЯ НА ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ, ЧОВЕКЪТ, НАЙ-НАЧАЙ, ЗАПОЧВА ДА ЖИВЕЕ, А НЕ ДА СТРАДИ И СЪЩЕСТВУВА В РАМКАТА НА ВАШАТА КАРМА.

Но какво означават думите „духовност“ и „поемат по пътя на духовното развитие“? Изследванията показват, че най-безобидното и най-широко разпространено мнение свързва духовността на човека с културата на един народ или на цялото човечество. Следователно съвременното общество счита всеки културен човек за духовен. Но тогава възниква въпросът: какви критерии или параметри трябва да използваме, за да определим културата? А какво е „културен човек“? В края на краищата, например, в средата на миналия век, наличието на такива външни признаци като очила и шапка вече определят интелигентността, образованието и културата на човек.

Дори да дефинираме или въведем критерии за културата на човек, възниква друг, макар и фин, но много сериозен проблем. Нека да анализираме как културата се е развивала и формирала в ерата на грехопадението. Вероятно всички разбират, че то съответства на същността на „времето на есента“ и следователно „вярно“ го отразява. И тъй като времето на грехопадението отдалечи човек от Бога и от Духовния свят, културата, която се формира днес, по същество изпълнява същата функция. Това означава, че Новото време изисква нов подход както към културата, така и към културните ценности.

Теорията за причинността показва и повече от 19Годишният опит на Международната научна школа за причинно-следствена връзка на практика доказа, че редица народни обичаи и основи, които се считат за норма в съвременното общество, в Новото време започват да навредят на човешкото здраве. Например съхраняването на лични вещи (дрехи и обувки) на починали роднини или снимки на погребение е основната причина за такова ужасно заболяване като инсулт и доста често допринася за появата на инфаркти и рак.

Променената природа на енерготоинформационните взаимодействия на вещи и предмети и тяхното въздействие върху човек в Новото време изисква от нас да преразгледаме отношението си към музеите, музейните ценности и експонатите. В противен случай ще изглеждаме като диваци, които ядат своите съплеменници и считаме това за норма.

ДУХОВНОСТТА НА ВСЯКО ЛИЦЕ Е ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СТЕПЕНТА НА РАЗВИТИЕ НА ДУХА И НА ПЪРВИЯ ЕТАП - ТОВА Е СПЕЦИАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ДУШАТА, ИЗРАЗЯВАЩО СИ СТРАНИЦАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА С ОСНОВНИЯ ИЗТОЧНИК, ДУХА.

На този етап човек е духовен, който търси отговори на въпроси от най-общия план - какъв е светът? Какво трябва да направя? Библията казва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие и му е вдъхнал душа. Но какъв е Божественият образ и подобие?

Академик В.П. Гоч показа, че образът е холограма на Божествената воля и любов, която Създателят е вложил в човек по време на своето творение. Този холографски запис всъщност е семето на Духа, което човек трябва да формира и разкрие в себе си в течение на живота си. След като се отвори, семето се превръща в пробуден Дух, който свързва човека с Духовния свят и го води през живота. Следователно човек, който започва да мисли за смисъла на живота си, вече започва да формира първоначалните условия за съзряването на своя Дух и на този етап може да се счита за духовен.

СЛЕД ПРОБУДАНЕТО НА ДУХА И ВЛИЗАНЕТО В ДУХОВНИЯ СВЕТ ДУХОВНОСТТА СЕ ПРОЯВЯВА ЧЕСТНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА, ЖИВЕЕЩА В РАДОСТ И В ДЪЛБОКА ВРЪЗКА СЪС СТЕПЕНТА, СТЕПЕН НА ПЪЛНОСТ НА ОБРАЗА НА ЧОВЕКА В РЕАЛНОСТТА.

Концепцията за духовност включва усъвършенстване на себе си, постигане на майсторство в каквобило дело, знание, морал и високо изкуство. Духовното никога не е равно на интелектуалното. Духовното е далеч от баналното, обикновено. Страданието означава липса на духовност.

Но често можете да чуете от представителите на многобройни системи и методи на лечение, че човек не може да се намесва в кармата, че трябва да страда, за да „изкупи греховете си“. И като награда за страданието се обещава бъдещ живот в рая. Но ако страданието не е от Бог, това означава, че, напротив, те отнемат човек от Бога, от Живота, следователно, човек няма да има никакъв рай.

Човек постоянно се намесва в естествения ход на нещата. Автомобил е преминал или самолет е летял

- вече намеса. Не всеки знае, но подобието, че Създателят е дарил човек с лъжа в съществеността на мислите му и способността да взема решения, които са задължителни за всички изпълнителни, по-ниски планове. Следователно всъщност всяка човешка мисъл е намеса в естествения ход на нещата. И е много важно да виждаме и да знаем какво правим.

НАИСТИНА ВСИЧКИ БОГАТСТВА НА СВЕТА И КРАЛСТВОТО БОЖИЕ СА ВЪТ ВЪВ НАС. ТРЯБВА САМО ДА ДОЙДЕШ КЪМ СЕБЕ СИ, И ДОШЛИ КЪМ СЕБЕ СИ, ЧОВЕКЪТ ДОШЛИ ПРИ БОГА. ТОГАВА МЪЖ Е И СЕ ПОЯВЯВА В РАЯ, НО, ЗАБЕЛЕЖКА, В ЖИВОТА!

И само тази система или доктрина има право да бъде наречена духовна, което осигурява или улеснява на човека Пътя към Бога, Пътя към Себе Си.