Дракон и магьосник

В света имаше огнена планина. В тази планина живеел магьосник. Магьосникът се казваше Фуджи-сан.

Наистина му беше приятно да живее в тази планина.

- Тук е уютно и топло! - каза той всеки път, слагайки чайник на върха на планината.

Когато чайникът завря, местните жители видяха пара, излизаща от планината, и казаха:

- Виж! Фуджи-сан отново ще пие чай.

И тогава един ден, когато Фуджи-сан седна на върха на планината и погледна надолу, той видя, че малък змей идва да го посети.

- Не Андрю! той помисли. - Сигурно ще пие чай.

Андрю се казвал змеят, който живеел с баба си в пещера в подножието на планината.

И трябва да ви кажа, че бабата дракон беше най-сладката от всички драконови баби. Повече от всичко тя обичаше да изпие чаша чай. Но тя вече беше твърде стара и не можеше сама да се изкачи на планината. Затова Андрю реши да отиде при магьосника за чаша чай за баба си.

Но колкото по-високо се изкачваше на планината, толкова по-горещо ставаше под краката му. Накрая стана толкова горещо, че той просто не можеше да продължи повече.

Трябваше да слезе обратно в долината. Там счупи дебели клони и си направи кокили. Шест кокили - по един кокил за всеки крак. После отново се изкачи на планината.

Този път той не се чувстваше по-горещ от земята под краката си и доста бързо стигна до върха.

Магьосникът го почерпи с чай и торта. И Андрю разказа на Фуджи-сан за баба си и как тя иска да пие горещ чай.

- С удоволствие ще й дам чаша чай - каза Фуджи-сан. - Но ще се охлади, докато стигнете до пещерата.

И вместо чаша чай, той даде на Андрю голям чайник, много сладък малък зелен чайник, две чаши и чай.

- Заповядайте! - той каза. - Сега можете да правите чай, когато пожелаете.

- Голямо благодаря ти! - каза Андрю. - Баба ще бъде просто щастлива.

И тъкмо се канеше да си тръгне, но си спомни, че няма за какво да кипят вода за чай.

- Затова вземете огън от моята планина - предложи магьосникът.

- Боя се, че няма да го разбера - каза Андрю. - В крайна сметка всичките ми крака са заети с чаши и чайници.

Магьосникът се замисли за минута, след което каза:

- Добре, ще направя чудо. Затворете очи, вдишайте и пребройте до десет.

Андрю направи всичко точно.

- Сега издишайте ", каза магьосникът." Андрю издиша възможно най-много и огън избухна от устата му. Той почти се закашля. Но като цяло му хареса.

- Сега съм истински дракон - той беше възхитен. - Истински огнедишащ дракон. Благодаря ти Фуджи-сан!

Сбогува се и се прибра в пещерата си. След това наля вода в чайника, вдъхна огън върху него и чайникът завря за нула време. Андрю свари чай и взе чаша чай на баба.

- Благодаря ти, Андрю - каза тя. - Много харесвам чая!

И така до днес - щом драконите спрат да бълват огън в приказките, те се прибират вкъщи и варят чай за бабите си.