Дракон и магьосник
В света имаше огнена планина. В тази планина живеел магьосник. Магьосникът се казваше Фуджи-сан.
Наистина му беше приятно да живее в тази планина.
- Тук е уютно и топло! - каза той всеки път, слагайки чайник на върха на планината.
Когато чайникът завря, местните жители видяха пара, излизаща от планината, и казаха:
- Виж! Фуджи-сан отново ще пие чай.
И тогава един ден, когато Фуджи-сан седна на върха на планината и погледна надолу, той видя, че малък змей идва да го посети.
- Не Андрю! той помисли. - Сигурно ще пие чай.
Андрю се казвал змеят, който живеел с баба си в пещера в подножието на планината.
И трябва да ви кажа, че бабата дракон беше най-сладката от всички драконови баби. Повече от всичко тя обичаше да изпие чаша чай. Но тя вече беше твърде стара и не можеше сама да се изкачи на планината. Затова Андрю реши да отиде при магьосника за чаша чай за баба си.
Но колкото по-високо се изкачваше на планината, толкова по-горещо ставаше под краката му. Накрая стана толкова горещо, че той просто не можеше да продължи повече.
Трябваше да слезе обратно в долината. Там счупи дебели клони и си направи кокили. Шест кокили - по един кокил за всеки крак. После отново се изкачи на планината.
Този път той не се чувстваше по-горещ от земята под краката си и доста бързо стигна до върха.
Магьосникът го почерпи с чай и торта. И Андрю разказа на Фуджи-сан за баба си и как тя иска да пие горещ чай.
- С удоволствие ще й дам чаша чай - каза Фуджи-сан. - Но ще се охлади, докато стигнете до пещерата.
И вместо чаша чай, той даде на Андрю голям чайник, много сладък малък зелен чайник, две чаши и чай.
- Заповядайте! - той каза. - Сега можете да правите чай, когато пожелаете.
- Голямо благодаря ти! - каза Андрю. - Баба ще бъде просто щастлива.
И тъкмо се канеше да си тръгне, но си спомни, че няма за какво да кипят вода за чай.
- Затова вземете огън от моята планина - предложи магьосникът.
- Боя се, че няма да го разбера - каза Андрю. - В крайна сметка всичките ми крака са заети с чаши и чайници.
Магьосникът се замисли за минута, след което каза:
- Добре, ще направя чудо. Затворете очи, вдишайте и пребройте до десет.
Андрю направи всичко точно.
- Сега издишайте ", каза магьосникът." Андрю издиша възможно най-много и огън избухна от устата му. Той почти се закашля. Но като цяло му хареса.
- Сега съм истински дракон - той беше възхитен. - Истински огнедишащ дракон. Благодаря ти Фуджи-сан!
Сбогува се и се прибра в пещерата си. След това наля вода в чайника, вдъхна огън върху него и чайникът завря за нула време. Андрю свари чай и взе чаша чай на баба.
- Благодаря ти, Андрю - каза тя. - Много харесвам чая!
И така до днес - щом драконите спрат да бълват огън в приказките, те се прибират вкъщи и варят чай за бабите си.
- Дракон и магьосник
- Дракони в приказките
- Фантастичен дракон - Алиса в страната на чудесата, какво
- Как да направите дракон от плат
- Има и такива, които ходят малко по улиците на PDA - Littleone 2009-2012