Динамиката на съществуването

В основата на съществуването на всеки индивид стои основна движеща сила. Тази движеща сила, този порив за продължаване на съществуването е оцеляването. Това е усилието, което тялото полага, за да оцелее.

Ние наричаме това стремеж към динамика на оцеляването.

Тъй като този порив се превръща в ентурбулиран от външни сили (т.е. той влиза в състояние на възбуда или безпокойство) или просто е изложен на тях, той или се потиска, или се смесва с целите на други хора. С други думи, други хора налагат целите си на този човек. Във всеки случай динамиката става донякъде ентърбулирана.

Тъй като динамиката на оцеляване се намалява или възприема и се излага на външни влияния (което означава други хора и обичайните потискащи фактори в живота, например липса на храна, облекло и подслон), тя може да стане все по-ентурбулирана, стига няма да се ориентира към смъртта или гибелта, т.е. да се ориентира в обратната посока.

Динамиката става ориентирана към смъртта, пропорционално на това колко е ербурбирана. Тя е фокусирана върху оцеляването, пропорционално на това колко е чиста и свободна.

Досега сме гледали на всичко като на една динамика. Ако разгледаме тази динамика през лупа, ще открием, че в тази една движеща сила всъщност има осем движещи сили или осем динамики.

ставате развълнувани или тревожни, объркани или разстроени.