Диана Лапшина "Автоматичен телефонен секретар"

Цяла седмица баба не ни се обаждаше. Накрая татко се разтревожи.

- Защо София Михална напълно е забравила за нас? - саркастично попита той мама.

- Ако бях на ваше място, щях да бъда само щастлива - саркастично му отговори майка ми.

И тогава татко започна да се обажда на самата баба. Той набираше и набираше нейния номер, но само по-притеснен и саркастично.

- Винаги е заето! - каза той възмутен и изтича до масата, за да изяде лъжица супа и отхапа котлета.

- Здравейте! Здравейте! - извика татко, - който говори?!

- Как? Какво? - секунда по-късно попита тръбата. - Нищо не разбирам, София Михаловна! - и добави, обръщайки се към нас: - Не, невъзможно е! Нека един от вас ...

И тогава отговорих на телефона. И веднага разбрах, че баба ми се справя добре.

- Научих Дуся да отговаря на обаждания! - тя каза. - Отне й цяла седмица, за да разбере какво е какво! Обади ми се веднага, чуваш ли?

Татко нервно захапа котлетите ми с майка ми и поиска обяснение, но аз не казах нищо, просто набрах номера на баба си.

„Дайте ми“, помоли майка ми. - Взех го! - добави тя шепнешком.

- ... само ... само аз нищо няма да разбера! Тя каза и включи високоговорителя. - Слушайте себе си ...

- Старата жена се е преместила напълно - каза татко, - но явно е жива и здрава, което, разбира се, не може да не се радва.