Публикувано на ref.rf
их истории, носещи огромнизнаещи, естетически, морални принципи за детето, допринасят за шансоветесветът на щастлив човек, който знае как да се радва на всеки ден, в който живее, изгревът, дъгата след дъжда, първият сняг, мравка, носеща стрък трева, птица, летяща на перваза на прозореца.
М. Пришвин, В. Бианки и други писатели от 20-ти век в знанията си за основния си предмет - природата, в точното описание на четириногите и пернатите приятели едва ли отстъпват на своите учители, а поезията на техните истории и фея приказки радва читателите не само от детството.
Влиянието на предшествениците върху природонаучната литература касае не само подходи към темата, език, стил, но и разнообразие от жанрове. Има и литературна приказка (В. Бианки „Чий нос е по-добър?”, Кой какво пее? ʼʼ, Г. Скребицки Четирима художнициʼʼ) и лирически скици на различни състояния на природата (М. Пришвин Сезоните, Златна полянаʼʼ, Горски подовеʼʼ; И. Соколов -Микитов „Руска гораʼʼ, Пролет в горатаʼʼ), и басни (С. Михалков Щъркел и жабиʼʼ,„ Магаре и бобър)) и истории за животни и птици, техните навици, надничани с внимателен и любящ поглед (И. Семейство Соколов-Микитовиʼʼ, „Логови рисове К .; К. Паустовски Барсучий нос“, Котка-крадец Cat; Е. Чарушин Мечка-рибар, „Том-Кин сънища“, „Лисата“, „Волчишко“; М. Пришвин „Еже“ и др.), За жителите на Ежеʼʼ и други), за жителите на Ежеʼʼ и други), за жителите на Ежеʼʼ и други), за жителите на Ежеʼʼ и други), моренебе отдолу (Н. Надеждина Morevisorʼʼ тръгва на плаванеʼʼ).
Четейки тези истории, момчетата навлизат в света на единството между човека и природата, в света на тяхното взаимопроникване, разбират тайната на всичко живо, усещайки тясна връзка с околния свят на доброто, красотата и хармонията, истинската духовност. Любовта към Родината се възпитава чрез любов към природата.
ʼʼ Образ на Родината - аргументира В. Бианки, - сумира не само от временатамисли на възрастен, но и от усещанията и спомените на далечно детеимоти, често доста мимолетни и привидно незначителни. Например за русчовешко същество, образът на Родината е немислим без брезова горичка, без чифтсенни размразени пластири. И колко от тези невидими линии свързват човек със семействошумна земя! ʼʼ
1. Научно познание и художествена форма в творбите на В. Бианки, Н. Сладков, К. Паустовски, М. Пришвин и др.
2. Жанрово разнообразие от творби: Уил Джеймс, Арчи Бийнц, Фарли Моват (преразказ и анализ)
Детска художествена и образователна литература през 60-80-те годинисе издига до нови висоти, което е свързано с хуманизирането на общественото съзнание. Пчелен медмързеливо, но упорито, отношението към човек като винт в огромен thдържавни машини ? д. Научните представи за природата, технологиите, космоса се променят. Идеите на учените се събират с популяризатори на науката.
Чувство за вина пред живите същества - смучат ? храната на планетатаʼʼ - получаватнарича произведенията на писатели, които искат да формират у децата искрениносенето на природата. Примери за това са разказът на Г. Троеполски „Бял бим черно ухо“, разкази на Е. Шим, С. Романовски „Град“, „Бял кон“, „Сиnyaya birdʼʼ, ʼʼ Езерото Емеляна Пугачева.
Взаимното разбирателство между човека и животните, възможността за приятелство между тях са посветени на книгите на Н. Дурова, както и нейните спектакли за театъра на животните, които тя режисира.
М.М. Пришвин (1873-1954) е един от певците на природата, завещал детам я обичайте, научете тайните й, без да се опитвате да разбиете и промените нещо в нея. Негови творби: „Момчета и патета“, „Катерица памет“, „Хляб Лисичкин“, „Златна поляна“, „Валенок на дядо“.
Добре известната приказка „Килерът на слънцето” е написана от М. ПриШвин за състезанието, проведено от Детгиз през 1945 г., и спечели първата награда. Всички събития и подробности в произведението са съвсем реални, но писателят внарече „Килера на слънцето“ приказка. Способността да виждаш красотата във всичко, което заобикалятой прегръща човека, поетизирането на природата и хората, живеещи с нея в хармония, са естетическите основи на творчеството на Пришвин. Това е творба за приятелството, необикновената сила на любовта, която преодолява всички препятствия.
В.В. Bianchi (1894-1959) създава за малки читатели ? много свои продуктипознание за природата. Техните герои са животни, птици, растения. Писателят се стремеше дада носи на децата поетично отношение „животът е приказка“; да се уверят, че това отношение остава при тях дори когато станат възрастни. Да се запази поезията в душата, смята той, е едно от най-важните условия за формирането на пълноценна личност. („Пътуването на червеноглавото врабче“, 1923; „Горски къщи“, „Чий нос е по-добър“, „Чии са краката?“. „Кой какво пее“, „Първият лов“). Самият той нарече тези от тях, които принадлежаха към художествено-познавателния жанр - „приказки-не-приказки“ („Как мравката бързаше вкъщи“, „Миши връх“, „Четири сезона“).
В Чарушин животните не говорят, но той знае как да покаже настроението им. Вътрешентяхното състояние се предава чрез поведение, а поведението е естествено, неговотокакво е подобаващо на този звяр. Изкуството на словесната живопис е подчинено на изкуството на Чарушинприемане на бебето. По-малките деца по-добре приемат проста фраза, в която основната роля е отредена на глагола.
От детството природата обогатява Чарушин с впечатления, които той, ставайки художник-писател, облечен в прецизни и ярки образи. С еднакви умения владееше думата, молив и четка.
КИЛОГРАМА. Паустовски (1892-1968) - писател, в чието творчество е висок поетността неразривно се слива с образователната тенденция. Той беше убеден, че „във всяка област на човешкото познание се крие бездната на поезията“. Паустовски е общопризнат майстор на думите, който смята, че писането е призвание,удари, за да се отдаде изцяло ("Северна приказка", "Колхида", 1934; "Черно море", 1936; "Кара-Бугаз", 1932; "Мещерска килера", 1930).
Много от разказите „Meshcherskaya страна“, съставили тази мозайкапреподаване, преминало в детското четене. И историята излезе за първи път в Детгиз.
Семената на романтиката са разпръснати с голяма щедрост в малките истории на Паустовски за децата („Барсучий нос“, 1935; „Ленка с Малое Озеро“, 1937; „Зая“чиито лапиʼʼ, 1937; Крадецът, 1936).
Характерна черта на приказките на Паустовски е умелото смесване на реалното и чудотворното. Приказни герои - селяни от картел, дървесна жаба или Азаботаническо цветеʼʼ - помагат на хората, както в народните приказки, в отговор на любезно отношение към тях. Така се проявява традиционната дидактическа насока на неговите творби, предназначени за деца („Мечка Дремучий“, 1948; „Разрошено врабче“, 1948; „Топъл хляб“, 1945). Хармония на човешките чувства и красота в природата - това е идеалът на К. Паустовски.
Прочетете също
През 20-30-те години. бяха публикувани много детски книги. Издадени са както от частни, така и от държавни издателства (най-големите са Госиздат). Беше необходимо да се направи оценка и класификация на детската литература. 1921 г. - научната институция Институт за детско четене. То счита за най-важните. [Прочетете още].
ТЕМА: Светът на природата в съвременната руска и чужда литература Тема: Светът на природата в съвременната руска и чужда детска литература. ЦЕЛИ: 1) Да запознае студентите с работата на съвременните чужди и рускиских писатели, научете да правите анализ на произведенията, от точка. [Прочетете още].
Литература от 18 век за деца Детска литература от 20 век. Въведение: спецификата на детската литература и ролята на курса в професионалното обучение на учител. Теми на лекции по детска литература 2, 3. Фолклорни традиции в детската литература. ... [Прочетете още].
- Детективски жанр в руската литература
- Парите са зло "Как писателите получиха Нобелова награда за литература, събития, КУЛТУРА, AIF
- Мечта за детство
- Детска литература Измислена оригиналност на приказни жанрове в детската литература на 20 век
- Детска кухня Halsall Zanussi - „Пълно описание, минуси и снимки! », Отзиви на клиенти