Публикувано на ref.rf
их истории, носещи огромни­знаещи, естетически, морални принципи за детето, допринасят за шансовете­светът на щастлив човек, който знае как да се радва на всеки ден, в който живее, изгревът, дъгата след дъжда, първият сняг, мравка, носеща стрък трева, птица, летяща на перваза на прозореца.

М. Пришвин, В. Бианки и други писатели от 20-ти век в знанията си за основния си предмет - природата, в точното описание на четириногите и пернатите приятели едва ли отстъпват на своите учители, а поезията на техните истории и фея приказки радва читателите не само от детството.

Влиянието на предшествениците върху природонаучната литература касае не само подходи към темата, език, стил, но и разнообразие от жанрове. Има и литературна приказка (В. Бианки „Чий нос е по-добър?”, Кой какво пее? ʼʼ, Г. Скребицки Четирима художнициʼʼ) и лирически скици на различни състояния на природата (М. Пришвин Сезоните, Златна полянаʼʼ, Горски подовеʼʼ; И. Соколов -Микитов „Руска гораʼʼ, Пролет в горатаʼʼ), и басни (С. Михалков Щъркел и жабиʼʼ,„ Магаре и бобър)) и истории за животни и птици, техните навици, надничани с внимателен и любящ поглед (И. Семейство Соколов-Микитовиʼʼ, „Логови рисове К .; К. Паустовски Барсучий нос“, Котка-крадец Cat; Е. Чарушин Мечка-рибар, „Том-Кин сънища“, „Лисата“, „Волчишко“; М. Пришвин „Еже“ и др.), За жителите на Ежеʼʼ и други), за жителите на Ежеʼʼ и други), за жителите на Ежеʼʼ и други), за жителите на Ежеʼʼ и други), море­небе отдолу (Н. Надеждина Morevisorʼʼ тръгва на плаванеʼʼ).

Четейки тези истории, момчетата навлизат в света на единството между човека и природата, в света на тяхното взаимопроникване, разбират тайната на всичко живо, усещайки тясна връзка с околния свят на доброто, красотата и хармонията, истинската духовност. Любовта към Родината се възпитава чрез любов към природата.

ʼʼ Образ на Родината - аргументира В. Бианки, - сумира не само от времената­мисли на възрастен, но и от усещанията и спомените на далечно дете­имоти, често доста мимолетни и привидно незначителни. Например за рус­човешко същество, образът на Родината е немислим без брезова горичка, без чифт­сенни размразени пластири. И колко от тези невидими линии свързват човек със семейство­шумна земя! ʼʼ

1. Научно познание и художествена форма в творбите на В. Бианки, Н. Сладков, К. Паустовски, М. Пришвин и др.

2. Жанрово разнообразие от творби: Уил Джеймс, Арчи Бийнц, Фарли Моват (преразказ и анализ)

Детска художествена и образователна литература през 60-80-те години­се издига до нови висоти, което е свързано с хуманизирането на общественото съзнание. Пчелен мед­мързеливо, но упорито, отношението към човек като винт в огромен th­държавни машини ? д. Научните представи за природата, технологиите, космоса се променят. Идеите на учените се събират с популяризатори на науката.

Чувство за вина пред живите същества - смучат ? храната на планетатаʼʼ - получават­нарича произведенията на писатели, които искат да формират у децата искрени­носенето на природата. Примери за това са разказът на Г. Троеполски „Бял бим черно ухо“, разкази на Е. Шим, С. Романовски „Град“, „Бял кон“, „Си­nyaya birdʼʼ, ʼʼ Езерото Емеляна Пугачева.

Взаимното разбирателство между човека и животните, възможността за приятелство между тях са посветени на книгите на Н. Дурова, както и нейните спектакли за театъра на животните, които тя режисира.

М.М. Пришвин (1873-1954) е един от певците на природата, завещал де­там я обичайте, научете тайните й, без да се опитвате да разбиете и промените нещо в нея. Негови творби: „Момчета и патета“, „Катерица памет“, „Хляб Лисичкин“, „Златна поляна“, „Валенок на дядо“.

Добре известната приказка „Килерът на слънцето” е написана от М. При­Швин за състезанието, проведено от Детгиз през 1945 г., и спечели първата награда. Всички събития и подробности в произведението са съвсем реални, но писателят в­нарече „Килера на слънцето“ приказка. Способността да виждаш красотата във всичко, което заобикаля­той прегръща човека, поетизирането на природата и хората, живеещи с нея в хармония, са естетическите основи на творчеството на Пришвин. Това е творба за приятелството, необикновената сила на любовта, която преодолява всички препятствия.

В.В. Bianchi (1894-1959) създава за малки читатели ? много свои продукти­познание за природата. Техните герои са животни, птици, растения. Писателят се стремеше да­да носи на децата поетично отношение „животът е приказка“; да се уверят, че това отношение остава при тях дори когато станат възрастни. Да се ​​запази поезията в душата, смята той, е едно от най-важните условия за формирането на пълноценна личност. („Пътуването на червеноглавото врабче“, 1923; „Горски къщи“, „Чий нос е по-добър“, „Чии са краката?“. „Кой какво пее“, „Първият лов“). Самият той нарече тези от тях, които принадлежаха към художествено-познавателния жанр - „приказки-не-приказки“ („Как мравката бързаше вкъщи“, „Миши връх“, „Четири сезона“).

В Чарушин животните не говорят, но той знае как да покаже настроението им. Вътрешен­тяхното състояние се предава чрез поведение, а поведението е естествено, неговото­какво е подобаващо на този звяр. Изкуството на словесната живопис е подчинено на изкуството на Чарушин­приемане на бебето. По-малките деца по-добре приемат проста фраза, в която основната роля е отредена на глагола.

От детството природата обогатява Чарушин с впечатления, които той, ставайки художник-писател, облечен в прецизни и ярки образи. С еднакви умения владееше думата, молив и четка.

КИЛОГРАМА. Паустовски (1892-1968) - писател, в чието творчество е висок поет­ността неразривно се слива с образователната тенденция. Той беше убеден, че „във всяка област на човешкото познание се крие бездната на поезията“. Паустовски е общопризнат майстор на думите, който смята, че писането е призвание,­удари, за да се отдаде изцяло ("Северна приказка", "Колхида", 1934; "Черно море", 1936; "Кара-Бугаз", 1932; "Мещерска килера", 1930).

Много от разказите „Meshcherskaya страна“, съставили тази мозайка­преподаване, преминало в детското четене. И историята излезе за първи път в Детгиз.

Семената на романтиката са разпръснати с голяма щедрост в малките истории на Паустовски за децата („Барсучий нос“, 1935; „Ленка с Малое Озеро“, 1937; „Зая“­чиито лапиʼʼ, 1937; Крадецът, 1936).

Характерна черта на приказките на Паустовски е умелото смесване на реалното и чудотворното. Приказни герои - селяни от картел, дървесна жаба или Аза­ботаническо цветеʼʼ - помагат на хората, както в народните приказки, в отговор на любезно отношение към тях. Така се проявява традиционната дидактическа насока на неговите творби, предназначени за деца („Мечка Дремучий“, 1948; „Разрошено врабче“, 1948; „Топъл хляб“, 1945). Хармония на човешките чувства и красота в природата - това е идеалът на К. Паустовски.

Прочетете също

През 20-30-те години. бяха публикувани много детски книги. Издадени са както от частни, така и от държавни издателства (най-големите са Госиздат). Беше необходимо да се направи оценка и класификация на детската литература. 1921 г. - научната институция Институт за детско четене. То счита за най-важните. [Прочетете още].

ТЕМА: Светът на природата в съвременната руска и чужда литература Тема: Светът на природата в съвременната руска и чужда детска литература. ЦЕЛИ: 1) Да запознае студентите с работата на съвременните чужди и руски­ских писатели, научете да правите анализ на произведенията, от точка. [Прочетете още].

Литература от 18 век за деца Детска литература от 20 век. Въведение: спецификата на детската литература и ролята на курса в професионалното обучение на учител. Теми на лекции по детска литература 2, 3. Фолклорни традиции в детската литература. ... [Прочетете още].