Детето е субект на неговото развитие

INтехнология за развитие на образованието, на детето се възлага ролята на независим субект, взаимодействащ с околната среда. Това взаимодействие включва всички етапи на дейност: поставяне на цели, планиране и организация, изпълнение на целите и анализ на резултатите от изпълнението. Всеки от етапите дава своя специфичен принос за развитието на личността.

В дейност поставяне на целивъзпитават се: свобода, целенасоченост, достойнство, чест, гордост, независимост.

Кога планиране:независимост, воля, творчество, творение, инициатива, организация.

На сцената постигане на цели:упорита работа, умения, усърдие, дисциплина, активност.

На сцената анализсе формират: взаимоотношения, честност, критерии за оценка, съвест, отговорност, дълг.

Позицията на детето като обект на обучение (ТО) го лишава изцяло или частично от действията за поставяне на цели, планиране, анализ и води до деформации и разходи за развитие. Само в пълноценната дейност на субекта се постига развитието на независимост, положителна Аз-концепция, морално-волевата сфера на индивида, настъпва самореализация, самопромяна. Следователно една от основните цели на образованието за развитие е формирането на предмета на обучение - индивидуалният преподаващ сам.

Признаването на ролята на субекта за обучаемия бележи промяна в парадигмата на психичното развитие: социологизиращите и биологизиращи теории на обучението, традиционни за 20-ти век, отстъпват място на методи, основани на субективни, психогенни фактори на развитието.

Обобщение 4. В развитието на образованието детето е пълноправен субект на дейност.

Изключително важен проблем в тази хипотеза е мотивацията на дейността на детето-субект. Според метода за решаването му технологиите за развитие на образованието се разделят на групи, които експлоатират различни нужди, способности и други качества на индивида като основа за мотивация:

- технологии, базирани на познавателен интерес (Л. В. Занков, Д. Б. Елконин - В. В. Давидов),

- относно нуждите от самоусъвършенстване (Г. К. Селевко),

- върху индивидуалния опит на човек (технология на I.S. Yakimanskaya),

- за творчески нужди (I.P. Volkov, G.S. Altshuller),

Съдържание за разработка

Съвременният етап на педагогическата практика е преход от информационна и обяснителна технология на преподаване към развиваща дейност, която формира широк спектър от лични качества на детето. Не само придобитите знания стават важни, но и методите за усвояване и обработка на образователната информация, развитието на когнитивните сили и творческия потенциал на учениците.

Всички групи личностни черти:

ZUN - знания, способности, умения;

СЪД - начини на умствени действия;

SUM - самоуправляващи се личностни механизми;

SEN - емоционална и морална сфера;

СДП - дейностно-практическата сфера са взаимосвързани и представляват най-сложната динамично развиваща се интегрална структура. Индивидуалните различия определят нивото на развитие на определена група качества, определени способности.

В опит да развие индивидуалност, разглежданата технология не откроява нито една от изброените групи личностни качества, фокусира се върху тяхното всестранно развитие.

Обобщение 5. Обучението за развитие е насочено към развитие на цялата съвкупност от личностни черти.

RO = ZUN + СЪД + СУМА + SEN + SDP

От тази гледна точка образование за развитиеби било по-правилно да се обадите педагогика на развитието,или педагогика на развитието.

Зона на проксимално развитие

Л. С. Виготски пише: „Педагогиката трябва да се ръководи не от вчера, а от бъдещето на детското развитие“. Той отдели две нива в развитието на детето: 1) сферата (нивото) на действителното развитие - вече сформирани качества и това, което детето може да направи самостоятелно; 2) зоната на проксималното развитие - онези дейности, които детето все още не е в състояние да извършва самостоятелно, но с които може да се справи с помощта на възрастни.

Зоната на проксималното развитие е по-голяма или по-малка възможност за преминаване от това, което детето знае как да прави самостоятелно, към това, което може, знае как да прави в сътрудничество.

За развитието е изключително ефективно постоянно да се преодолява границата между сферата на действителното развитие и зоната на проксималното развитие - област неизвестна, но потенциално достъпна за знание.

Съществена характеристика на развитието на обучението е, че то създава зона на проксимално развитие, предизвиква, насърчава, задейства вътрешните процеси на психичните новообразувания.

Обобщение 6. Ученето в развитието се осъществява в зоната на проксималното развитие на детето.

Определянето на външните граници на зоната на проксимално развитие, разграничаването й от действителната и недостъпна зона е задача, която засега се решава само на интуитивно ниво, в зависимост от опита и уменията на учителя.

Литература

1. Виготски Л. С. Мислене и реч. - М., 1974.

2. Виготски Л.С. Педагогическа психология. - М., 1991.

3. Халперин П.Я. Методи на преподаване и умствено развитие. - М., 1985.

4. Халперин П. Я. Психология на мисленето и доктрината за поетапното формиране на умствени действия // Изследване на мисленето в съветската психология. - М., 1966.

5. Давидов В.В. Проблеми с ученето в развитието. - М., 1986.

6. Давидов В.В. Теория на обучението за развитие. - М., 1996.

7. LV брави Дидактика и живот. - М., 1968.

8. Ильенков Е.В. Диалектическа логика. - М., 1984.

9. Лебедева В.П. и др. Психодидактически аспекти на развитието на образованието // Педагогика. -1996. - Не.

10. Леонтиев А.Н. Дейност. Съзнание. Личност. - М., 1975.

11. Лернер И. Я. Развиване на преподаването от дидактическа позиция// Педагогика. -1996. - Не.

12. Петровски В. А. Субективност: нова парадигма в образованието // Психологическа наука и образование. -1996. - Не.

13. Елконин Д.Б. Психологията на обучението на по-малък ученик. - М., 1974.