Цитологично изследване на рак на яйчниците на ректално-маточни пункции

Книгата "Онкологичен компонент в медицинския преглед на населението"

(1987)

Въпреки подобрението в лечението на рак на яйчниците и използването на сложен метод, който донякъде подобри резултатите от лечението, дългосрочните резултати във всички страни по света остават явно незадоволителни, вариращи в рамките на 17-50% (Nechaeva ID, Rodnina RA, Шуваева Н. И. и др.).

Ракът на яйчниците е заболяване, което в момента има ясна тенденция към увеличаване на честотата му. В допълнение, поради своите биологични характеристики, този тумор е особено агресивен. И така, според И. Д. Нечаева, В. Л. Vinokurov (1986), до края на първата година пациентите с IV стадий са имали рецидив в 79%, при пациенти с I-II стадии в 4.9% от случаите се появяват туморни рецидиви.

По време на наблюдението на тези пациенти от 2 до 15 години в ранните стадии, рецидиви са настъпили при 39%, а в късните - при 88,2%. Провеждането на своевременно антирецидивно лечение значително подобрява дългосрочните резултати от лечението. В тази връзка от особено значение е субклиничната диагностика на рецидивиращ рак на яйчниците.

Когато възникне рецидив на заболяването, пациентите нямат специфични оплаквания, а 23,4% от пациентите (ID Nechaeva) изобщо не представят оплаквания. Следователно, диагностиката на рецидивиращ рак на яйчниците е от не малко значение в процеса на диспансерно наблюдение на тези пациенти след края на сложното лечение.

Един от най-ефективните методи за диагностициране на рецидив на рак на яйчниците е цитологичното изследване на пунктати на ректално-маточното пространство през задния форникс на влагалището (Vinokurov et al., 1986; Nechaeva ID et al., 1986; Yurkova LE и др. .).

В Ростовския изследователски онкологичен институт от 1968 г. за диагностициране на тумори на яйчниците се използва методът на цитологично изследване на пунктати на ректо-маточното пространство. Предвид простотата на метода, неговата наличност и високо информационно съдържание, въз основа на собствения ни опит от 1971 г., методът се използва в поликлиника по време на амбулаторна среща.

Използваме цитологично изследване на пунктати не само за диагностика на злокачествени тумори на яйчниците, но и в процеса на диспансерно наблюдение на пациенти с рак на яйчниците след края на лечението с цел субклинично откриване на рецидив на тумора и подходящо лечение.

През последните пет години сред пациенти, които са претърпели пункция на задния форникс с цел диференциална диагноза, ракът на яйчниците е цитологично потвърден при 409 пациенти и при 75% от тях тази манипулация е извършена амбулаторно. По същото време 80 пациенти, лекувани за рак на яйчниците и подложени на диспансерно наблюдение в oncoinstitut с цел цитологично потвърждение на диагнозата рецидивиращ рак на яйчниците, са подложени на пункция на задния форникс с цитологично изследване на съдържанието.

По възраст тези. пациентите са били в диапазона от 25 до 65 години, повечето от пациентите (56 от 80) - 70% са попаднали във възрастовата група 40-60 г. Според степента на разпространение на процеса преди началото на първично лечение, пациентите са разпределени както следва: 1-ви ден - при 31, II - при 16, III - при 31, IV - при 2 пациенти.

Преди да се заподозре рецидив, пациентите са били под наблюдение от 22 години до няколко месеца.Всички пациенти са били подложени на първично лечение, включително хирургия и химиотерапия от един до 7 курса. 70 пациенти са получили повече от 3 курса на химиотерапия. Хирургичното лечение се състоеше от суправагинална ампутация на матката с придатъци и резекция на големия омент.

Пункция на задния форникс е извършена от пациент с рак на яйчниците, който е бил под диспансерно наблюдение, във връзка с появили се при тях оплаквания: 30 пациенти са се оплакали от болки в долната част на корема, 3 - при уголемяване на корема, 2 - при гадене и повръщане, 2 - за задържане на изпражнения, две задух притеснен, останалите пациенти не са имали оплаквания. Установено е, че всички пациенти в малкия таз имат различен характер и размер на формацията, подозрителни за рецидив на заболяването, когато е трудно да се разграничи тази формация от следоперативния адхезивен процес.

По време на наблюдението на тези 80 пациенти са извършени 122 пункции на задния форникс, някои пациенти са повторени до 3-1 пъти.По време на цитологичното изследване на пункции при 39 пациенти е получено цитологично потвърждение за наличието на рецидив на рак на яйчниците, както е видно от цитологичното откриване на клетките на злокачествения процес в ректално-маточното пространство, при останалите 41 пациенти са открити цитологични клетки с нормален или дистрофично променен мезотел при пробиви.

Сред 39 пациенти с рецидивиращ рак на яйчниците в ранните стадии е имало 18, а с етапи III-IV 21 пациенти. Продължителността на проследяването от момента на поставяне на диагнозата при пациенти с ранни стадии е била от 17 години до 1 година, като продължителността на ремисията е била средно 4 години преди началото на рецидив на заболяването, потвърдена цитологично; при пациенти с напреднал стадий продължителността на проследяването варира от няколко месеца до 5 години, като средно е била 14 месеца.

При по-нататъшно наблюдение на пациентите се оказа, че от 80 пациенти със съмнение за рецидиви на рак на яйчниците клинично наличието на рецидив е потвърдено от клинични и лабораторни изследвания при 50 пациенти. Цитологично потвърждение за наличие на рецидив е получено само при 39 пациенти, т.е. диагностичната надеждност на цитологичния метод е 78%. От 41 пациенти с предположение за рецидив и с отрицателно цитологично заключение за наличието на злокачествени клетки в ректално-маточното пространство, при по-нататъшно наблюдение 9 са показали клинични признаци на рецидив на тумора, потвърдени от лабораторни изследвания.

При тези пациенти са открити дистрофично изменени и голи ядра в точките на ректумно-маточното пространство. Трябва да се отбележи, че получаването на материал за изследване по време на пункция на задния форникс при пациенти, претърпели операция на тазовите органи, е по-трудно, отколкото при пациенти, които не са оперирани, поради развитието в някои случаи в следоперативния период на адхезивният процес и следователно диагностичната надеждност на този метод при идентифициране на рецидиви е малко по-ниска, отколкото при първоначалната диагноза на рак на яйчниците; Процентът на фалшиво-отрицателните отговори достига 22%.

Сред пациентите, при които предположението за наличие на рецидиви на заболяването не е потвърдено нито цитологично, нито по-нататъшно клинично наблюдение, средният период на проследяване достига най-малко 7 години. Трима от 41 пациенти без цитологично потвърждение на туморен рецидив са подложени на диагностична лапаротомия, по време на която е установено наличието на адхезивен процес и липсата на туморен рецидив.

Всички пациенти с цитологично потвърдена диагноза на рецидивиращ рак на яйчниците (39) са подложени на химиотерапия и 7 от тях са допълнително лапаротомизирани, а при 6 пациенти операцията се състои в отстраняване на рецидивиращия тумор, а при един от тях - пробна лапаротомия.

По този начин използването на цитологично изследване на пунктати на ректално-маточното пространство през задния форникс на влагалището за откриване на предклинични признаци на рецидив на рак на яйчниците е лесно достъпен, прост и информативен метод, диагностичната му надеждност достига 78%. И този метод може да бъде препоръчан за систематично наблюдение на предклинично откриване на рецидив на рак на яйчниците в хода на диспансерното наблюдение на тези пациенти с цел навременно противорецидивно лечение.