Чревна ендометриоза

Подготовка: в резецираната област на тънките черва има кистозен тумор с лилаво-цианотичен цвят, 20 см в диаметър, състоящ се от няколко камери, съдържащи тъмнокафява течност, а в редица камери - гъста кафява маса . Чревната стена в тази област е инфилтрирана и преминава без ясна граница в описания кистозен тумор. На лигавицата на червата на мястото на тумора - единични полипозни израстъци. Няма кистозни камери с чревния лумен. Хистологични находки: ендометриоидна киста на стената на тънките черва.

Изследването на пациента след 4 години разкрива кистозна форма на ендометриоза на левия яйчник със силна болка и други клинични прояви на заболяването.

Особеността на това наблюдение е, че клиничните и обективни признаци на гениталната ендометриоза на пациента се появяват много по-късно от чревните лезии. Във всички известни от литературата и собствени наблюдения заболяването се развива в обратен ред (първо се засягат гениталиите и след това червата).

Клиничната картина на ендометриозата на цекума и апендикса му е много подобна на хроничния апендицит, чието обостряне съвпада по време с менструацията, но не се наблюдава всеки менструален цикъл. Обикновено диагнозата се поставя само по време на операция, извършена за предполагаемия апендицит, кистозна форма на ендометриоза на десния яйчник, миома на матката или други индикации. Диагнозата на ендометриоза на цекума и апендикса може да бъде улеснена от използването на лапароскопия.

Чревната ендометриоза често прилича на ентероколит и дълго време (години) протича при тази диагноза с мотива, че и при двете заболявания има коремна болка, чревна дисфункция (хлабави, чести изпражнения, често смесени с кръв и слуз, редуващи се със запек и тенезми), общото състояние се влошава, може да има болка в ректума. Има обаче разлики, които правят възможно поставянето на правилна диагноза. На първо място, неефективността на лечението, общоприето за ентероколит за дълго време (години), заслужава внимание. Освен това няма зависимост на болката от естеството и времето на хранене. С течение на времето връзката между периодите на обостряне на ентероколита с менструалната функция става все по-ясна. Освен това са важни резултатите от бактериологичните, ензимологичните и други изследователски методи, използвани в ентерологията. Резултатите от рентгеново изследване и фиброколоноскопия разкриват зависимост от менструалната функция.

V.I.Klemenov, L.P.Zagryadskaya (1980) обърна внимание на усилването на болката при напояване на червата и термични процедури, обикновено използвани в ентерологичната практика. Освен това те отбелязват разликата в облъчването на болката, причинено от ендометриоза и често срещан ентероколит. Дефиницията, която те предложиха „ентероколитът е една от маските на ендометриозата“, трябва да се счита за успешна.

Откриването на генитална ендометриоза осигурява несъмнена помощ при диференциална диагноза, тъй като увреждането на червата е почти винаги второстепенно.

Целевото лечение на ендометриоза при преобладаващото мнозинство от пациентите постепенно позволява да се спрат феномените на ентероколит, причинени от това заболяване. Ситуацията се усложнява, когато до началото на лечението на ендометриоза пациентите са развили дисбиоза и кандидоза. В тези случаи лечението на ендометриоза само с хормонални лекарства често има не положителен, а отрицателен ефект. В интерес на пациентите е необходим близък контакт с гастроентеролози, миколози и лечение на ендометриоза на съвременно ниво.

Ендометриозата на червата може да има прилики с болестта на Crohn, улцерозен колит и дивертикулит. Диференциацията на тези заболявания представлява значителни трудности, особено когато процесът е локализиран в дебелото черво.

Както знаете, болестта на Crohn е грануломатозна лезия на чревната стена. Крайният илеум е най-често засегнат, но може да се появи и в дебелото черво изолирано или едновременно с процеса в тънките черва. Грануломатозният колит е заболяване на лимфоидната тъкан [Yukhvidova Zh. M., Levitan M. X., 1969]. При неспецифичен улцерозен колит протича повърхностен възпалителен процес. При жените това заболяване е по-често, отколкото при мъжете. Болестта на Crohn при жените засяга предимно дебелото черво, а при мъжете - тънките черва [Cornes J., Stecher М., 1961]. Болестта на Crohn често протича според първичния хроничен вариант и се проявява със симптоми на регионален илеит, постепенно прогресираща чревна обструкция или чревни фистули, които не могат да бъдат излекувани. С локализирането на грануломатозни лезии в областта на илеоцекалния ъгъл болката може да започне внезапно и клиничната картина наподобява остър апендицит. Освен това при редица пациенти болестта на Crohn е придружена от изтощителна диария, симптоми на интоксикация и чревно кървене. Развиват се анемия, диспротеинемия и електролитни нарушения. Възможно е да има усложнения от септичен характер. Прочетете още