Човек, общество, държава

РЪКОВОДСТВО ЗА БЮРО ЗА ПРЕЗИДЕНТА НА ДЪРЖАВАТА

Защо различните националности и раси не пречат на хората да се разбират, да обичат и да създават проспериращи семейства? И защо хората от една държава, един език, една националност могат да се мразят? На какво се основава любовта на човека към своето Отечество и защо в същото време той може да бъде враг на държавата си? Нещо повече, всичко това не му пречи да уважава и оценява други държави, култури и цивилизации, други държави.
Защо възникват конфликти между хора от едно общество, между обществото и държавата в рамките на една държава или между различни държави? С оглед на събитията в света - местни войни, държавни преврата, дестабилизация на ситуацията чрез разширяване и принуждаване на вражда - всички тези въпроси изискват ново внимание и разбиране.
Колко и в същото време колко малко се знае за човека! От една страна, хиляди години знание, че човекът е безкрайно и вечно същество, преживяващо верига от земни въплъщения. От друга страна, идеята за човека като ограничено същество и живеещо веднъж. Как тогава може да се обясни, че насън починал човек може да се появи преди стотици години, да даде практически съвети, да предскаже хода на събитията? Но дори и без метафизика е ясно, че човекът, поне поради свойствата на ума, е не само земен феномен. Ето защо той не е чужд на случващото се в други страни.
Първо човек има задължения, а след това и права. Той е длъжен да почита живота, да го съхранява, да бъде полезен на обществото, своя народ, държавата и в по-широк смисъл - на човечеството и природата. Той има свободата да избере своя път, с необходимото изпълнение на задълженията, и правото да изисква от държавата условия за изпълнение на своята мисия.
Всички разговори за демократичните свободи и права отдавна са се превърнали в параван за политици с двойни стандарти, целящи само печалба, печалба и реализация на добре прикрити хищнически стремежи. В съвременните условия може да се говори за демокрация само като за широка народна инициатива, която е по-свързана с живота на обществото и всички негови структури. В идеалния случай, ако се установят механизмите на обществения живот, всеки може по собствена инициатива да повлияе на обществото и чрез неговите структури и държавата.

Реалността, за съжаление, далеч не е идеална. Демокрацията се превърна в демагогично жонглиране с лозунги, празни обещания на тези, които разполагат със средства за провеждане на предизборни кампании и конкретно лично желание за власт. По-правилно и по-точно би било да се говори не за силата на народа, а в най-добрия случай за народната инициатива, която, след като придобие подходящата сила, може да доведе до властта най-добрите представители на народа. Държавата като законодателен апарат, който регулира вътрешния и външния живот на страната, трябва да служи на общественото благо и благото на всеки член на обществото. В повечето случаи това не е така. Държавата и цялата й армия от чиновници са по-склонни да се противопоставят на обществото, тоест обществото и държавата са по-антиподи.
Живеейки в обществото и опитвайки се да му бъде полезен, човек възлага своите надежди на държавата. Той иска да бъде сигурен, че най-висшето правителство в страната бди и защитава интересите на своя народ и държавата си на международната сцена, способно да бъде волево, силно, решително, мъдро и готово да отблъсне всички врагове. Ако един обикновен член на обществото не вижда тези качества, а, напротив, наблюдава нерешителност, плахост, постоянен поглед към цинични проповедници с двойни стандарти, тогава той започва да се съмнява, вярата му във висшите авторитети неизбежно отслабва. И възниква парадоксална ситуация, когато любовта към Отечеството, възприемана като богатството на героичното историческо минало, народните традиции и култура, и отхвърлянето на държава, която се е отделила от хората, съжителстват в едно сърце. В този случай едва ли е подходящо да се говори за благосъстояние и просперитет.
Всеки човек рано или късно определя своето място в обществото и държавата, опитвайки се да се реализира като свързваща връзка между поколенията, като клон на голямо родословно дърво. Той разчита на себе си - на вид. Историческата общност, единството на много кланове, са хората. Следователно патриотизмът не е празна фраза, а плодородна почва, която подхранва у човека предаността му към своя народ и страната си.