Бягство в друг свят

Понякога животът се променя за една секунда. И животът им се промени за един час. Нацистите дойдоха в селото им незабелязано. Отначало никой от руснаците не беше докоснат, но евреите веднага бяха отведени с микробуси. Къде - момчетата не знаеха, но съдейки по слуховете, къде отидоха микробусите с хора, беше направено нещо ужасно. Саша и Женя избягаха през нощта. Беше на третия ден, под прикритието на тиха нощ. Всички мъже вече бяха отведени, останаха само жени и деца. Но така или иначе никой не би потърсил две сирачета: нито своите, нито германците. Момчетата дълго тичаха през гората. Когато разсъмваше, братята излязоха на поляната. В средата на поляната стоеше малка, бяла и незабележима ферма. След като почукаха, момчетата влязоха вътре. Срещна ги самотна слаба възрастна жена с гъвкава талия и черни мъниста очи. След хранене бабата започна да пита - кои са и къде.
Саша, който беше най-големият, каза на баба си, че те самите не са евреи, а живеят с евреи в приемно семейство. Той разказа и за това как германците са дошли в селото им и са започнали да ги отвеждат в неизвестна посока, както и за бягството си с брат си.
- О, браво красиви мъже, вашата елегантна участък, 33 пътища водят до фермата ми и само един проклет път излиза от моята поляна. Но този път не води до поляците, не до германците и не до руснаците.
- И докъде води? - изплашено изскърца Женя.
- Ела и виж. Е, сега е време за сън.
Момчетата се качиха на печката и легнаха. Но те не искаха да спят. Женя беше първата, която проговори:
- По пътя тази баба е вещица.
- Хайде, няма вещици. Тя просто живее дълго време без хора, затова започна да говори приказки. Нищо, основното е, че тя ни показва правилния път.
- И ако пътят й наистина води до някакво тайнствено място?
- Сън хайде.
Саша се обърна от другата страна и след пет минути започна да хърка. По-малкият брат не можеше да заспи, но когато клепачите му вече се бяха затворили, той почука на вратата и заглуши гласове.
- Отвори го. Дойдохме по ваше желание.
- Когото носи в толкова късен момент. А, Котката Керин и Адин, моля. Вратата се отвори и на прага се появи момиче на 13-14 години, облечено в старомодни дрехи и с лък през раменете, всичко беше в нея като обикновено момиче, с изключение на ушите на рис, вместо на обикновените човешки уши. Нейният спътник беше още по-странен - ​​беше огромна черна котка с очи, горящи като огън.
Двойката влезе вътре и се поклони на старицата, която се поклони. Старата дама проговори първа.
- Имам бизнес с вас, двама момчета дойдоха при мен от "Розовия свят", така че си помислих, може би да ги изпратя във вашата "Омагьосана гора"?
- Нямам нищо против - каза зеленооката красавица. - Ще отворя входа по всяко време. Дума за котката, както той казва.
- Нямам нищо против, само че те са смъртни и още повече хора, които не знаят как да мечтаят! По-младият е нищо, но по-възрастният е напълно пренебрегнат. Те няма да бъдат щастливи в свят, пълен с магия. Нещо повече, моите подопечни, кралицата и кралят, не обичат хората, въпреки че самите те някога са били хора “, каза Котката.
Докато говореше, едното му огнено око беше насочено към възрастната жена, а другото гледаше Женя, която лежеше неподвижно на печката.
- Във всеки случай няма къде другаде да ги изпратя, в техния свят има война. А в други светове с тези, които са попаднали там случайно, се отнасят зле - каза старата жена, - във всеки случай, ако не могат да преминат през Ръба, те ще умрат.

- Добре, - отново заговори момичето (ако изобщо можеше да се нарече момиче). - Ще ги придружа до тяхното място и ще ги прехвърля през ръба.
- И аз ще се погрижа за тях от другата страна, добави Котката.
Котката се сбогува с Аден и стопанката на къщата и излезе на прага, отваряйки ниската врата, и бавно изчезна в тъмнината на нощта.
Женя, чиито колене вече трепереха от страх, внезапно срещна очите на Аден. Очите й бяха зеленината на горите и блатото от блата, изгоряха и оставиха незаличим отпечатък в душата и паметта ѝ. И момчето усети в този момент, че заспива и отиде да се скита из света на мечтите.
Събуждайки се на следващата сутрин, Женя се зачуди дали всичко, което смяташе, е реално. Вероятно беше така, тъй като на една пейка седеше голяма кестенова котка със зелени дупки. След измиване на лицето му Саша яде овесени ядки на масата. Женя слезе от печката и, като потопи главата си в кофа със студена вода, също започна закуска. Междувременно домакинята напълни две платнени торби с храна и дрехи за тях и каза на момчетата, че трябва да вървят по горската пътека и да не се обръщат никъде! И най-важното, следвайте котката!
Саша слушаше речта на баба си с широко отворени очи и от време на време хвърляше поглед към котката с подозрение. Женя пък слушаше всичко много внимателно, вече не се изненадваше от нищо.
- Браво, ще ви направя подаръци. Използвайте ги разумно. С тези думи възрастната жена им подаде две стъклени матови сребърни топки. - Повече - за Саша и по-малко - за Женя.
- Добър път до вас и добър живот.
- Същото и на теб, казаха веднага момчетата.
И, без да се обръща, излезе за котката от фермата.
Дълго време те вървяха през непроходимата гора. Понякога горската тишина се нарушаваше от непонятни шумоления. Женя разказа подробно на брат си за нощните гости. Саша дълго се замисли и накрая попита:
- Сигурни ли сте, че всичко това не ви се е сторило от сън?
- Да и не. Котката наистина е така.
- Е, котката може просто да бъде обучена. А бабата просто искаше приказки, затова изигра такава шега с нас. Във всеки случай скоро ще излезем при хората и ще разберем. Чакай, там е напред?
Пътят беше разделен на три части и табелите, забити в пощата, стоящи на кръстовището, бяха написани на някакъв неразбираем език.
Първият път вляво отиде далеч и беше обикновен път. Пътят вдясно вървеше далеч вляво и, съдейки по звуците, стигаше до река или поток. Но средният път беше целият покрит с млечна мъгла, в средата на този път седеше котка и размахваше опашка.
- Баба ни каза къде да отидем, за котката?
- Да, но не харесвам тази мъгла!
- Кой е по-възрастен? Казах да вървим напред, така че да вървим!
И момчетата тръгнаха по средния път. Отначало не се случи нищо чудо, но после мъглата започна да ги обгръща все повече и повече, докато накрая напълно ги оплита. Котешката фигура пред нея започна да се разтяга и накрая се превърна в момичешка. И телата на момчетата започнаха да се издигат и разтварят. Последното нещо, което си спомниха, беше гъста мъгла и две зелени очи, които трептяха напред.
Саша се събуди на тревата. На поляната от слънцето поляна се очертаваха планини, а отдясно и отляво, докъдето погледът стигаше, ливадата се изтриваше. Сянка се наведе над него.
- Здравейте, казвам се Яриник! Вие сте от зоната на нищото, или по-точно от "Земята"?
- Да - извика току-що събудилата се Женя. - Направихме го, всичко не беше сън!
Саша и Женя започнаха да разглеждат с интерес новия си познат. Имаше сини и розови кичури коса. Високи ботуши, платнени панталони и скъсано кожено яке. Той има дълъг нож отстрани.
Яриник проговори първи:
- Вие сте в „Омагьосаната гора“ - това е страната на Битието. Тук живеят различни същества, магически или немагични, добри или зли. Тези, които нямат място в света си, стигат до тук. Имаме мъдър керин и добри владетели, вие ще живеете, където пожелаете. Но първо ще трябва да преминете през аудитория и консултация с управляващите. Пътеката не е близо до тях, така че нека побързаме! Не се притеснявайте, всичко ще се оправи!

редактирани новини RammkindeR - 24-08-2012, 17:13