АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ

АВТОМАТИЗИРАНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ACS). Понятието ACS е свързано преди всичко с автоматизацията на организационното (административно) управление. Също така от голямо значение са автоматизираните системи за управление на технологичните процеси. Основното средство за автоматизиране на обработката на информацията, използвана в работата на ACS, е електронен компютър (вж.). Компютрите също се използват в ACS за изготвяне на варианти за възможни решения (например диагнози), чието приемане остава на човека.

Необходимостта от автоматизиране на процесите на организационно управление се дължи на нарастването на мащаба на управляваните обекти и увеличения обем информация, необходим за разработване на управленски (организационни) решения.

Когато се работи по въвеждането на компютри в областта на административното управление, е необходимо да се вземе предвид съществуването на три възможни начина за тяхното приложение.

1. Използването на компютър като машина за автоматично добавяне за извършване на индивидуална изчислителна работа. Ефектът от използването на компютри се постига чрез по-бързи и точни изчисления.

2. Използването на компютри в автоматизираната информационно-справочна система (AISS), внедрена в рамките на съществуващата система за контрол. Целта на внедряването на AISS е да подобри качеството на управление чрез предоставяне на навременна информация на служителите в необходимия срок и във форма, най-удобна за по-нататъшно използване. Освобождавайки ги от рутинната работа по обработка на информация, персоналът получава възможността да обръща повече внимание на вземането на по-рационални решения, основани на пълна и надеждна информация. Съществуващите системи за организационно управление са формирани или създадени с очакването, че в тях работят само хора. Отчитайки техните възможности, се формираха структурите на организациите, методите на работа, работния процес, формите и естеството на използваните документи и пр. Много от съществуващите системи за управление са създадени без предварителна обосновка, често структурата им се формира случайно. Простото въвеждане на такива мощни инструменти като компютри в съществуващите системи за управление ви позволява да използвате напълно потенциалните възможности на машините и да получите максимален ефект от това използване. Затова най-обещаващ е третият метод - използването на компютър в ACS.

3. Използването на компютри в автоматизирани системи за управление. ACS се разработва незабавно, като се има предвид фактът, че заедно с хората в тях ще работят мощни технически средства и предимно компютри.

Целта на внедряването на автоматизираната система за управление е да се подобри драстично качеството на управление, поради възможността да се намерят най-рационални решения по отношение на установените критерии за индивидуални контролни проблеми, като се гарантира оптимизиране на критерия за функционирането на цяла система за управление.

С първите два метода за използване на компютри, въвеждането на машини е насочено към подобряване на съществуващата система за управление.

По време на разработването на ACS, задачата е да се създаде нова система за управление човек-машина, предназначена да замени съществуващата.

Най-големият ефект от използването на машини в областта на управлението, пълното използване на техните потенциални възможности може да се получи само ако системата за управление е разработена с очакването на автоматизирана работа. Следователно автоматизацията на съществуващите системи за управление не може да даде ефекта, който се осигурява от въвеждането на ACS.

Така например, в болница, без да променяте значително използваните документи и методи на работа, можете да използвате компютър, за да поставяте диагнози (вижте Машинна диагностика). В този случай обаче информацията, съдържаща се в медицинската история, ще трябва да бъде пренаписана на специален компютърен носител и едва след това да бъде въведена в компютър. Следователно, друг начин е много по-ефективен, състоящ се в промяна на формите на медицинските досиета, методи за изследване на пациенти и т.н., ориентирането им от самото начало към факта, че не само хората, но и машините ще работят. При въвеждането на компютър също е препоръчително да се променят методите за съхранение и отчитане на лекарства, документи за финансова отчетност, методи за наблюдение на пациентите и др. По този начин под автоматизирана система за контрол трябва да се разбира система за контрол, специално създадена, като се вземат предвид факт, че хората и машините в него са "Равни" функционални елементи, тоест ACS - система човек-машина с автоматизирана подготовка, приемане и контрол върху изпълнението на организационни решения, насочени към постигане на една поставена цел, със структура, методи на работа, документи, работен поток, специално разработен за ефективно (в смисъла на установения критерий) използване на всички негови елементи и разработване на най-добрите организационни и управленски решения за дадените условия. Под организационни и управленски решения се разбират всякакви решения (например за диагноза), които се вземат от хората и въз основа на които следват подходящи действия.

При разработването на ACS е необходимо да се решат същите проблеми като при създаването на конвенционална система за управление (не автоматизирана), плюс редица допълнителни, свързани с наличието на компютър в ACS.

Следователно разработването и внедряването на автоматизирани системи за управление изисква използването на значително време, финансови и човешки ресурси.

Например, разработването на автоматизирана система за контрол за голяма болница изисква до 5 години работа от квалифициран екип от разработчици. Обикновено като разработчици се включват екипи от специализирани изследователски и дизайнерски организации. Успешното развитие обаче изисква тясно взаимодействие с ръководството и служителите на институцията, за която се разработва ACS (от клиентите).

Разработването на ACS има редица специфични свойства и обикновено се извършва за отделни задачи (функции). Тъй като отделните задачи се решават и изпълняват, има преход към автоматизирани методи за работа на ACS.

Изборът на реда за решаване на отделни задачи се извършва главно като се отчита важността на задачата (функцията) и възможността за постепенно увеличаване на мощността на ACS.

Така че, когато разработвате ACS на медицинско заведение, е възможно да решавате последователно проблеми: доставки, машинна диагностика, наблюдение на пациентите, финансови и т.н.

В лечебните заведения е препоръчително да се автоматизира изпълнението на редица функции. Например известни са системи за автоматизация, при които информацията, получена по време на прегледа на пациентите, попада в паметта на компютъра. Съответно групиран и обработен, той съставя автоматизирана медицинска история, която при необходимост може лесно да бъде извлечена от компютър.

На практика все повече се използват автоматизирани системи за наблюдение на пациентите. Системата за съхранение на лекарства и контрол на запасите им може лесно да бъде автоматизирана. Автоматизацията на административното управление на лечебните заведения дава значителен ефект.

Обемите памет на съвременните компютри, възможността за свързване на машината с много отдалечени устройства на значителни разстояния от крайните устройства позволяват автоматизиране на функциите, свързани с мед. обслужващи населението на цели териториални единици - области, области, републики. Създават се условия за централизация на медицинска информация, издаване от една банка данни, информация, свързана със здравеопазването и др.

Всеки ACS включва редица подсистеми. Обикновено подсистемите се разпределят според съответните основни, основни, функции.

ACS за мултидисциплинарни медицински институциите могат да включват редица подсистеми, които се различават една от друга по предназначение и специфики на решаваните задачи. Основните подсистеми на такъв ACS:

1. "Химическа лаборатория" - подсистема, предназначена за обработка на данни от автоматичен химикал. анализатори и резултатите от ръчните анализи, въвеждайки резултатите от обработката в автоматизирана медицинска история или ги издава на печатащо устройство.

2. "Радиология" е подсистема, предназначена за автоматично изчисляване на дозите на облъчване, обработка на данни, получени от устройства по време на радиологичен преглед, и контрол на лъчетерапията за получаване на оптимални условия на облъчване на пациента.

3. "Интензивно наблюдение" - подсистема, обслужваща отделения за интензивно наблюдение. Тази подсистема следи състоянието на тежко болни пациенти, издава съобщения за кризисни състояния на пациентите и по искане на лекаря може да докладва различна информация за пациента за определен период от време, например промяната в пулса на пациента или натиск през последните часове.

4. „Медицинска услуга“ - подсистема, предназначена за автоматизиране на административно-икономическото обслужване на институцията, например за отчитане и разпределение на легловия капацитет и др.

5. "История на случаите" - подсистема, функцията на разреза е да автоматизира историята на заболяването, статистическото счетоводство и др. Тази подсистема е свързана с други подсистеми, които й издават информация, например резултати от тестове и т.н.

6. "Аптека". Функциите, изпълнявани от ACS за аптечната мрежа на болниците, са следните: 1) отчитане на наличността и получаването на лекарства в аптечния склад; 2) обработка на поръчки за лекарства от болнични отделения; 3) издаване на удостоверения на аптечния персонал за наличието на този вид лекарства в аптечния склад; 4) издаване на опис и отчетни документи за аптеката, например относно наличността на всички видове лекарства, налични в аптеката към този ден; 5) издаване на придружаващи документи за обработени поръчки (изявление до началника на болнично отделение за лекарства, издадено до този отдел); 6) провеждане на финансова и счетоводна дейност на аптеката; 7) контрол върху годността на лекарствата в склада (по срок на годност); 8) контрол върху стандартните запаси в склада; б) статистическо отчитане на потреблението на лекарства.

Първите опити за въвеждане на компютри в медицината са направени в края на 60-те години. 70-те години бяха годините на широкото развитие на работата по създаването на автоматизирана система за контрол на различни видове мед. институции. По-нататъшно внедряване на ACS и компютри в мед. практиката е възможна само с активното участие на лекари и специалисти в здравната организация.


Библиография: Мамиконов А. Г. Методи за разработване на автоматизирани системи за управление, М., 1973, библиогр.