Анализ на стихотворението на А. Блок Славейска градина

Анализ на стихотворението на А. Блок "Славейска градина"

Героят на поемата има два пътя. Едната е работа, упорита и монотонна. Другото е любовта на красива жена, спокойствието и очарованието на градината на славея. Юнакът напуска жалката си хижа, верният помощник на магарето, и отива там, в примамливата градина на славея. Но много скоро осъзнава, че щастието е било там, по скалистите пътеки, по които е вървяло с магарето си. Юнакът напуска красивата градина, нежният си любовник, но твърде късно. Хижата му и магарето му вече ги няма, а друг мъж се спуска по пътеката, стъпкана от краката му.

Зад оградата на Славейката градина юнакът „чупи наслоените скали“, „умът му се помътнява от познанието“, той „мечтае за друг живот“. А в градината на славеите юнакът, „опиянен със златно вино“, „забрави за каменистата пътека“.

Когато се описва престоя на героя зад оградата на градината, се използват „тежки“ думи: „влачи“, „парчета“, „започва да крещи“. И за описание на престоя на героя в градината се използват нежни, романтични изрази: „мелодията на славея“, „потоците и листата шепнат“, „потоците пееха“.

К. Чуковски упреква А. Блок за „прекомерната сладост“ на „Славейската градина“. Но поетът може да бъде „оправдан“. Описанието на градината може да бъде точно „прекалено милозвучно“. Тъй като подобен живот не може да бъде изобразен по друг начин, към него не отива друго описание.

Образът на морето играе важна роля в поемата. Морето символизира ежедневието, „тътен“ е безкраен, упорита работа, шум, живот. Райската градина не получава „проклетия живот“, но няма и самия живот. Героят се връща към изоставеното ежедневие, защото човек не може да бъде щастлив без работа и цел. В розовите вериги нещо се оказа безнадеждно изгубено, „тътенът на морето“ песента на славея няма сила да заглуши.

Основната идея на стихотворението, мисля, е точно в това.

На въпроса на героя: „Има ли наказание или награда, ако се отклоня от пътя?“ Блок отговаря в края на стихотворението. Не напразно той дава сцената на сблъсъка на раци в стихотворението. Тази сцена подчертава дълбочината на самотата на героя, която дойде, защото той се отклони от пътеката.

Стихотворението „Славейската градина“ се смята за романтично. Периодът на написване на това стихотворение е преходен период в творчеството на писателя. Преходът от символизъм към реализъм е отразен в поемата. Тук има много символи, дори когато се описва истинския живот, много романтика. Но реализмът печели.