Анализ на документи като метод за събиране на първична социологическа информация (стр. 1 от 2)

КОНТРОЛНА (КУРСОВА) РАБОТА

на ______Аз ________ курс

по темата за Анализ на документите като метод за събиране на първична социологическа информация _______________________________________________________

задочен студент _____ Аз ______ курс ______080507 _________ (специална смяна)

______________________Мелникова Алена Дмитриевна ____________________

1 МЕТОДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА СОЦИОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ 5

1.1 Анализ на документални материали 5

1.2 Наблюдение 6

1.4 Експеримент 8

2 ФЕНОМЕНЪТ НА ДОКУМЕНТА В СОЦИОЛОГИЯТА 9

Уместността на тази тема се дължи на факта, че този метод ви позволява да получите информация за минали събития, наблюдението на които вече не е възможно.

Анализът, който се използва активно в медийните изследвания, е от не по-малко значение, тъй като е незаменим метод за групиране на текстове. Анализът се основава на използването на единни стандартизирани показатели (показатели) за търсене, отчитане и изчисляване на масата на определени характеристики на текста. Решаваните от този метод проблеми се подчиняват на проста схема: кой какво е казал, на кого, как, с каква цел и с какъв резултат.

За да постигна тази цел, поставих следните задачи:

1) разгледа явлението на документа в социологията;

2) анализира характеристиките на този метод;

3) провеждане на подбор на литература по тази тема и като цяло.

По мое мнение практическото значение на тази тема е доста голямо, тъй като знанията, получени по време на нейното разглеждане, дават възможност да се използват директно на практика.

1 МЕТОДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА СОЦИОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

В социологическите изследвания най-често се използват следните методи за събиране на първична социологическа информация:

1) анализ на документални материали;

1.1 Анализ на документални материали

Всяко емпирично социологическо изследване трябва да започне с анализ на наличните документи по изследвания проблем. В социологията документите се разбират като специално създадени елементи, предназначени за предаване и съхранение на информация.

В зависимост от статута документите се класифицират на официални (идващи от определени органи, институции) и неофициални (лични карти, въпросници, заявления и др.).

Съществуват и класификации на документите по източник на информация (първичен, вторичен) и по степен на персонализация (личен и безличен).

Има два начина за анализ на документи: качествени (умствени операции за интерпретиране на информацията, съдържаща се в документите, за идентифициране на тяхната същност) и количествени (формализирани) методи (превод на текстова информация в количествени показатели).

В зависимост от позицията на социолога спрямо изследваната група се разграничават включени и невключени наблюдения. Наблюдението може да бъде открито и когато групата е наясно с провеждането на изследвания и инкогнито, когато не е известно.

Особеността на метода за наблюдение е, че винаги съществува опасност от получаване на пристрастна, изкривена информация за изследвания процес, тъй като самият факт на наблюдението може да промени поведението на наблюдаваното. Освен това с помощта на наблюдение е невъзможно да се получи информация за оценки, преценки, мнения.

Препоръчително е методът на наблюдение да се използва на етапа на съставяне на програмата, когато е необходимо да се получат предварителни данни за обекта, да се изясни проблемът, да се формулира хипотеза.

Един от най-разпространените в социологическите изследвания е методът на анкетиране. Анкетата включва получаване на отговори на въпросите, зададени от социолога. Особеността на този метод е, че източникът на информация е устно съобщение, преценката на респондента. Проучването ви позволява да получите информация за мненията и оценките на респондента за определени аспекти на реалността, за мотивите на неговото поведение.

Има четири типа анкета: анкетиране (анкета с писмена кореспонденция), интервю (устен разговор, анкета лице в лице), социометрична анкета, експериментална анкета (получаване на отговори от лица, компетентни за изследвания проблем).

Предимството на анкетното проучване е възможността да се получи с негова помощ значително количество емпирична информация за кратко време и с минимални разходи.

Въпросникът е набор от въпроси, подредени по съдържание и форма.Надеждността и надеждността на информацията, получена в резултат на анкета, до голяма степен се определя от дизайна и редактирането на въпросите. Това поставя високи изисквания към тяхната формулировка.

Препоръчително е да използвате интервюта, когато съставяте изследователска програма. Разговор с ръководител на отдели и обществени организации помага на социолога да овладее спецификата на изучавания колектив. Посоката на разговора се определя от проблема, изследван от социолога, както и от целите на изследването.

В зависимост от степента на тежест на схемата, в която се провежда интервюто с интервюирания, има два вида интервюта: стандартизирани и нестандартизирани.

Специфичен вид изследване е социометричното изследване. Терминът "социометрия" в превод означава измерване на степента на приятелство. Основната разлика между социометрията и другите видове анкетиране е способността да се използва за идентифициране на взаимно чувство на съчувствие и неприязън между членовете на първичния екип и на тази основа да се получи количествена оценка на междуличностните отношения в него.

Експериментът в социологическо изследване е начин за получаване на информация за промени в поведението на изследван обект под въздействието на контролирани фактори. Това по същество е пречещо наблюдение. В същото време се сравняват две серии от фактори или променливи. Факторът, който се променя и контролира от социолога, се нарича независима променлива. Факторът, чиято промяна се изследва, се нарича зависима променлива.

Характеристика на този метод е активното влияние на социолога върху изследваната ситуация и измерването на промени в поведението, които се случват под въздействието на това влияние. Разграничаване между естествен (полеви) експеримент и лаборатория.

2 ФЕНОМЕНЪТ НА ДОКУМЕНТА В СОЦИОЛОГИЯТА