Аютдинов Сергей

Разговор с карикатуриста Сергей Аятнудинов за карикатура, смърт и удавени кучета

Анимационната работилница на филмовото студио в Свердловск не стоеше без работа дори в най-трудните времена. Нашите аниматори са силни, познати по целия свят. Един от тях, Сергей Аятнудинов, отдръпнах от работата по нов филм за подробен разговор за творчеството, смъртта и много други.

От Москва до провинцията и обратно

Не е безинтересен факт в биографията на моя събеседник: той е роден в Москва, но живее в Екатеринбург.


- Сергей, обикновено хората предпочитат обратния път.
- Да, роден съм в столицата. Случи се така, че по време на моето раждане родителите ми живееха в Москва. И след това ме заведоха тук, на Урал.

- Но те започнаха да рисуват вече там?
- Не, в Свердловск. Целенасочено отидох да уча в арт студиото. Тогава той участва в детско състезание в Двореца на пионерите. Работата ми беше отбелязана, предложено ми е да вляза в единствената тогава детска художествена школа в града. Имаше такова училище за изкуства.

- Не си спомняйте първата си сериозна рисунка?
- Зависи какво се разбира под думата „сериозен“. Започнах да изучавам пейзажи, натюрморти много отдавна, още в ранна детска възраст правих скици, отидох на открито. Въпросът е, че ироничната графика се оказа наистина сериозна за мен, което често се нарича презрително „карикатури“. Доста предубедено отношение към този тип рисунки все още е широко разпространено сред художниците. Струва им се, че маслената живопис е изкуство, но за мен това е като някакво „много дистанционно управление“. Но когато махнат с ръка: „Да, ще нарисувам и това!“, Предлагам: „Опитайте!“. И се оказва, че не е толкова лесно. Не, очертаването на точка-точка-запетая, разбира се, не е трудно, но измислянето на нещо интересно, влагането на някакъв смисъл в това се превръща в проблем за хората. Ние не преподаваме иронична графика, няма училище. На Запад известни графични художници набират специални курсове и обучават професионалисти. А отношението към карикатуристите не е по-презрително, отколкото към художници или скулптори. Според мен истински художник е този, който рисува като никой друг и го прави по такъв начин, че рисунката да бъде окачена на стената. И тогава няма значение от кого е направен арт обектът, човек с или без образование, в каква техника, на платно или на хартия. Поразителен пример е естонският художник Приит Парн, биолог по образование. Неговата работа е оценена по целия свят. Или Леня Тишков, нашият сънародник, завършил Московския медицински институт, но считан за един от елитните художници на Москва.

Ще изоблича това, което и без това не е тайна. Много рисунки на самия Аютнидов висят в частни колекции: в Германия, Финландия, Италия. В тези страни се провеждаха лични изложби на Урал.

В СССР почти нямаше изложби на карикатури, дори беше трудно да се публикуват карикатури. Много художници рисуват на масата, аз съм един от тях. Щатът наблюдаваше будно, само му беше позволено да се смее на чичо Сам. Аз също имах пръст в антиамериканската пропаганда, няма да откажа.

По потоците - към свободата


В края на 70-те Сергей Аятнудинов, тогава студент на механичния факултет на УПИ на името на СМ. Киров, продължи да рисува „на масата“. На страниците на вестниците, на изложбите се появиха много малко рисунки. Но художникът има нужда от зрител!