Резюме: Традиционна казашка сватба

На територията на Кабардино-Балкария първото село - Ека-териноградская - се появява през 1777 г. Там се заселват волжките казаци, които 30 години по-рано са преселени във Волга от До­на и пазеше всички обичаи на донските казаци. До средата на XIX век. на територията на Кабардино-Балкария вече имаше 7 села:

Екатериноград, хладен, приближен, войник, При-Шибская, Котляревская и Александровская. В бъдеще броят им не се увеличава. Формира се казашкото население на селата­лос от 4 основни групи: 1) Волжки казаци - чл. Ekater­Ноградская; 2) еднодворни хора - чл. Подход и войник;

3) имигранти от Украйна, които са живели във всички села на територията на Кабардино-Балкария, и в чл. Прохладная и Пришиб-ской съставляваха мнозинството от казаците; 4) пенсиониран сол­дати - ул. Войник, Котляревская, Александровская. Тези групи­py, особено последните също бяха етнически разнородни - сред пенсионираните войници имаше хора от различни провинции­Ний на Русия. В резултат етническият състав както на казаците като цяло, така и на населението на отделни села беше доста сложен.

Всяко село, независимо от етническия състав на населението, беше разделено на няколко части - региони. В някои села например в чл. Екатериноград и Войник, жителите на различни "региони" се различаваха помежду си по произход, език или­крадец.

2. Предбрачна връзка

Различията между „ръбовете“ на станица се проявяват най-ясно в поведението на младите хора. Беше опасно за младите неженени казаци дори да се появяват в друг „край“ на селото и беше особено опасно да се гледат момичетата от този „край“. Между младите­Често пушете казаци от различни „краища“ на едно и също село­имаше битки, най-често заради момичетата. Също така беше възможно да се ухажва момиче от другия "край" на селото, но в този случай младоженецът трябваше да даде на момчетата от "края", където живееше неговата булка, един вид откуп - цигари, водка или вино, в противен случай биха могли да го победят 3 .

-r В рамките на един „ръб“ младите мъже и жени общуваха доста свободно помежду си. През пролетта и лятото те се събирали на улицата, в степта, на пасището (от деня на Великден), в гората (от Троица). Обикновено се наричаше малка група младежи на същата възраст стадо, по-рядко думата е била използвана в този смисъл карагод. Те пееха, танцуваха, играеха различни игри. През зимата, момчета и де­момичета, започващи от 14-годишна възраст, се събират за сбирки, партита (станции Екатериноградская, Приблизная, Котляревская) или dosv1t-ки (гара Cool, Soldier). За да направи това, всяко стадо наемало някаква хижа, най-често от самотна жена. По-рядко­Ето, че те се събраха в къщата на един от участниците в купона. На такива партита момичетата си вършеха работата - шиеха, предеха; плетени. Но те имаха време да се забавляват с момчетата - песни, игри - продължиха до късно през нощта. Ето всички ридания­тези, които бяха равни, обикновено вечеряха и нощуваха 4. Партита и статисти се провеждаха без участието и контрола на възрастни, но младежите не злоупотребяваха със свободата си; Като един от жителите на ул. Холодная, „въпреки факта, че момичетата и момчетата прекарваха цели нощи заедно, в отношенията им стриктно се спазваше скромност и благоприличие“ 5 - Въпреки това, в края на 19 век, след преминаването на железния път през прохладното, това село започна да се обръща в голям търговски и занаятчийски център, ситуацията се промени. Dosvggki тогава "от­получили нов, напълно нежелан характер, в резултат на което в края на 1886 г. този обичай бил забранен с публична преценка. ”6 - В други села партитата продължават до 20-те и 30-те години и през цялото това време те запазват доброто­достоен характер.

От възрастта, когато момичето започна да посещава партита (тоест от 14-годишна възраст), можеше да има ухажор. В някои случаи­Те се срещнаха в продължение на няколко години, но не винаги се жениха. Според тогавашните стандарти за благоприличие, на партита беше позволено да се прегръщат и т­ловат, но нищо повече. Освен това такива свободи бяха разрешени само сред младежите. В присъствието на старейшините си, особено на родителите си, младежите се държаха съвсем различно. Смятало се е, че момче и момиче трябва да се „срамуват”, дори просто да ходят заедно по улицата. Гаджето така и не се прибра у дома си при де­в къщата тя от своя страна заобиколи отсрещната страна на двора му. Явно се избягваха родителите на другия. 7

Ако въпреки това благоприличието беше нарушено, което беше рядкост, момичето беше изправено пред строго наказание. „Момичето, забелязано в неморално поведение, вече не може да се омъжи за Каз­ка. ”8 Но дори когато се омъжи, тя не можа да избегне срама. Последствията бяха особено тежки, ако момичето забременее преди брак. Те биха могли да откажат да се оженят за нея в църквата, по време на сватбата са й откъснали воала, понякога тя излиза навън­Дила се омъжи без сватба. Случвало се е такова момиче да се самоубие. Не само тя беше опозорена, но и цялото й семейство. Никой не искаше да се жени за нейните сестри 9 .

Възраст на брака. В дореволюционно време казашките бракове се сключват в доста ранна възраст. Момичетата се ожениха на 16 години, но най-често на 17-18 години. Момиче над 20 години в много села вече се смяташе за стара мома (в село Ека-териноградская ги наричаха колети>. Само вдовец с деца може да се ожени за нея 10 .

Казаците обикновено се женят на 18, но от време на време дори на 17, за да доведат работник в къщата възможно най-скоро. Обикновено на 21 години, когато казакът отиде на военна служба, той вече беше женен. Тези, които не са се женили дълго време, в чл. Наричаха готино Кабардински момчета - Кабардинците, за разлика от казаците, се ожениха късно 11 .

Избор на булката и младоженеца. Въпреки че преди брака младите казаци и момичета свободно общували помежду си, те също се срещали­cherinkas, както на улицата, така и по време на празниците, правото на избор на съпруга­ха или булката принадлежали на родители, които не винаги отчитали чувствата на децата си. Преди революцията имаше­имаше много бариери пред брака - на­национални, религиозни, класови и пр. В края на XIX - началото на XX век. Казаците не се ожениха за кабардианци или други­видове Кавказ. Казачката жена не беше омъжена за нерезидент - нерезидентът нямаше земя. Но казакът не се оженил за друг­роднини, страхувайки се, че ще му се присмеят - казаци и нерезидентни тало са общи­фолирани помежду си. Дори разговорът с нерезидент беше смятан за осъдително за казашко момиче. След революцията много от бариерите изчезват и през 20-те години. бракове между казаци и нека­родовото население вече можеше да бъде заключено, макар че дори тогава те все още бяха рядкост.

При избора на булка те обръщали внимание преди всичко на това как работи, какво знае как да прави - семейството на младоженеца се нуждаело от нея като работник. Но те взеха предвид и имущественото състояние и репутацията на семейството, от което е взето момичето. Приблизително същите изисквания бяха отправени от родителите на момичето към младоженеца и семейството му. Освен това във всеки конкретен случай бяха взети предвид много други обстоятелства.­например, те отказаха да се оженят за момиче в голямо семейство, тъй като положението на снаха в такова семейство беше особено трудно­lym и пр. Когато решавали за кого да се оженят сина им или за кого да дадат дъщеря си, родителите се консултирали с близките си, но последната дума останала на бащата. Той можеше да каже на дъщеря си: „Не за кого искаш, а за кого ще дам“ 12 - Разбира се, не всички бащи и особено майките (ако нямаше баща жив) дадоха дъщерите си на брак насила. През 20-те години. по-често, макар и не винаги, родителите започват да вземат предвид желанията на децата си при сключване на брак.

Дори ако момичето не харесваше младоженеца, за когото родителите й искаха да се оженят, тя много рядко решаваше да отиде против тяхната воля. В този случай тя би могла да бъде отвлечена от този, за когото искаше да се омъжи. Случвало се е дори булката да бъде отвлечена точно по време на сватбата, почти от църковните стъпала '3. След това я роди­касиерите трябваше да приемат нейния избор и съгласие за брак - Но такива случаи бяха изключение. По-често момичето се подчинявало на волята на родителите си.-

3. Предсватбени церемонии.

Традиционната казашка сватба може да бъде разделена на два стълба.­етапи. Първият от тях беше преди сватбата, подгответе се­ритуали за тяло, второто е самата сватба. На свой ред предсватбеният цикъл се разпада на няколко ритуални комплекса. Първият включва сватовство, конспирация, проверка на домакинството на младоженеца и др. Съдържанието на този ритуален комплекс е постигането на споразумение между роднина­ми булки л младоженец за предстоящия брак, за условията за сключването му. Някои от тези ритуали бяха общи за всички села, други се изпълняваха само в някои.

Сватовство беше първият обред от предсватбения цикъл. Онези, които ухажваха момичето, бяха повикани в повечето села сватовници, само в изкуството. Soldier's - на украински - старости. В чл. относно­студено в края на 19 век. те също се наричали старейшини, но по-късно започнали да се наричат, както и в други села, сватове (родителите на булката и младоженеца също се наричали). Сватовете бяха избрани от родителите на младоженеца, обикновено сред техните роднини­ков. Най-често момичетата изпращаха 2-3 сватовници на родителите си, сред тях бяха както мъже, така и жени. Сватовете по правило бяха възрастни, опитни хора, трябва да са били женени, освен това беше в първия брак - „първата съдба“. Вдовиците, вдовците и след появата на разводи и разводи никога не са били поверявани на сватовство. Очевидно имаше­идеята, че бъдещата съдба на младите зависи от избора на сватовници. В дореволюционния период родителите на младоженеца и самият той никога не са ходили в дома на булката, докато не са получили предварителна­законно съгласие за брак, но по-късно това правило беше нарушено в някои села: самият младоженец можеше да отиде да съчетае момичето със своя приятел или с някой от роднините, както и с неговия­тела.

Сватовството обикновено се провеждаше вечер. След като дойдоха при родителите на момичетата, сватовете започнаха алегоричен разговор. Колко ужасно­информатори казват, че в почти всички села този разговор е започнал с въпроса: "Имате ли мацка за продажба?" или "Имате ли продаваща мацка?" и Асимилация на булката с герой­terno Ht само за казаците и не само за източните славяни 1; ., .

-. В края на XIX - началото на XX век. нито в чл. Готино, нито в ст. В Екатериноград родителите на момичето не се съгласиха веднага на брака. Дори ако харесваха младоженеца, те отлагаха довършването.­силен отговор за няколко дни или седмици. Сватовете дойдоха при тях за втори и трети път. В следващите години церемонията по сватовство стана по-опростена и по-кратка; той често беше завършен в рамките на една вечер. Ако родителите на момичето са съгласни с вас­да я омъжи, тогава сватовете веднага се обадиха на родителите на младоженеца и на него самия­върви или всички се събраха на следващия ден.

Когато беше постигнато предварителното споразумение за сватбата­нахут, булката и младоженецът бяха помолени за съгласие за брака. Като правило те дават такова съгласие, независимо от това как действат­реалностите, свързани с предстоящия брак. В Pro страницата­едно студено и близко момиче отговори на родителите си: „Няма да оставя волята ти“ '6 .

' Проверка на домакинството на младоженеца. След сватовството роднините на булката ходеха или караха до младоженеца часовник за фурна, това е осмо­една трета от къщата, двора, домакинството на семейството, на което щяха да дадат дъщеря си. Този обичай е имал практическо значение само когато булката и младоженецът са живели в различни села и родителите на булката не са знаели неговото имуществено състояние. Но в този случай­младоженецът би могъл да ги измами - вместо двора му, да им покаже фермата на богат съсед '7. Ако булката и младоженецът живееха в едно и също село (което се случваше по-често), тогава родителите й, разбира се, знаеха колко богати са бъдещите им роднини, но в този случай се спазваше обичаят, въпреки че роднините на булката и младоженеца не толкова разглежда фермата, колкото продължава да празнува сватовство.