ABR при диференциална диагностика на загуба на слуха при деца

Библиографско описание:

Статията анализира ABR данните на 68 деца с различни форми на загуба на слуха. В допълнение към ABR бяха проведени ЕЕГ проучване, ЯМР на мозъка и клинично неврологично проучване. ЕЕГ идентифицира патологичен тип електроенцефалограма в 27 (40%) случая, условно нормален тип в 61 (60%) случая, сравнение на MRI данни на мозъка и анамнестични данни и данни от клинични неврологични изследвания, показва преобладаването на деца с патологични видове ЕЕГ, с анамнеза за перинатални лезии на нервната система. Резултатите от ABR корелират с клинични и невровизуални данни и показват, че децата с сензоневрална загуба на слуха, които не са свързани с патология на вътрешното ухо, преобладават сред изследваната група.

Ключови думи: слухово предизвикани потенциали с къса латентност, сензоневрална загуба на слуха, кондуктивна загуба на слуха, ЕЕГ, ЯМР.

Проблемът със сензоневралната загуба на слуха и глухотата при децата е постоянно във фокуса на изследователите. Това се обяснява с факта, че броят на децата със загуба на слуха и глухота не намалява и много фактори, засягащи органа на слуха на нарастващото детско тяло, стават все по-важни в съвременните условия.

Според СЗО 2002 в света има около 250 милиона души с увреден слух (като се вземе предвид загубата на слуха над 40 dB в по-доброто слухово ухо), което е 4,2% от цялото население на Земята [5]. Загубата на слуха преди навършване на 2-3 години често води до забавяне не само в развитието на речта, но също така има неблагоприятен ефект върху интелектуалното и психомоторното развитие на детето, което го затруднява в комуникацията с другите и го изолира от обществото.

Съвременната клинична аудиология е натрупала голям брой методи за изследване на слуха, които могат успешно да бъдат приложени в диагностичната практика, допринасяйки за ранната и висококачествена диагностика на загубата на слуха. Съществуват значителни трудности при идентифицирането на загуба на слуха и глухота при малки деца.

В тази връзка през последните години на практика бяха въведени обективни методи [1,4,6,7,12]. За диагностични цели най-приемлива е регистрацията на ABR, тъй като именно тези потенциали се характеризират с най-голяма стабилност, повторяемост на записаните параметри без използване на успокоителни [4,5,11,14]. В същото време тези потенциали отразяват функционалното състояние на различни образувания на слуховия анализатор [3,5,10].

Цел на изследването. Определете характерните промени в ABR вълните при различни форми на загуба на слуха при деца.

Материали и методи за изследване

Наблюдавахме 68 деца на възраст 3–7 години с различни форми на загуба на слуха в различна степен. От тях 56 (82%) пациенти със сензоневрална загуба на слуха, 9 (6%) пациенти с кондуктивна загуба на слуха и 2 (2%) пациенти със смесена загуба на слуха, всички от тях са имали забавяне на говора. Първоначално тези пациенти се консултираха с невролог относно речеви нарушения; по време на проучването те имаха загуба на слуха с различна тежест. Всички пациенти са подложени на разширен клиничен и неврологичен преглед, SVP, ЕЕГ и ЯМР на мозъка.

При определяне на степента на слухово увреждане са получени следните резултати: степен 1 загуба на слуха е наблюдавана при 7 (10%) пациенти, степен 2 - при 10 (15%) пациенти, степен 3 - при 10 (15%) пациенти, степен 4 - при 41 (60%) пациенти.

В структурата на етиологичните фактори употребата на ототоксични антибиотици се наблюдава при 10 (15%) пациенти, контузионно увреждане на вътрешното ухо се наблюдава при 4 (6%) пациенти (нараняване на вътрешното ухо), наследствено-генетичен фактор - 7 (10%) пациенти, последицата от прехвърления менингит - 5 (7%) пациенти, при 42 (61%) пациенти етиологията не може да бъде определена. Трябва да се отбележи, че повечето от децата са имали дифузни органични неврологични симптоми, под формата на централна недостатъчност на VII и XII двойки FMN, анизорефлексия и ревитализация на сухожилните рефлекси. 58 (85,3%) деца са имали анамнеза за перинатални лезии на нервната система.

При 16 (24%) пациенти ЕЕГ регистрира епилептиформна активност в дълбоките области на мозъка, при 11 (16%) пациенти, островна вълнова активност в тилната област на мозъка е регистрирана на ЕЕГ и при 41 (60 %) пациенти - условно нормална ЕЕГ. При пациенти със сензоневрална загуба на слуха, като правило, ЯМР на мозъка не показва признаци на структурни промени в мозъка, при 1 пациент - признаци на арахноидна киста на лявата темпорална област, при 8 (11,8%) пациенти с перинатални лезии на нервната система, белодробна перивентрикуларна левкомалация като последица от хипоксично мозъчно увреждане.

Регистрацията на SVP е извършена с четириканален компютърен апарат за предизвикани мозъчни потенциали "Neuro-MEP". За регистриране на SVP се извършва моноаурикуларна акустична стимулация с помощта на слушалки, правоъгълен тон стимул с честота 10 Hz. Интензитетът на стимула е избран индивидуално на базата на 70 dB над субективния праг и варира от 100 до 120 dB. Когато беше невъзможно да се определи субективният праг (без контакт с детето), интензивността на стимула беше 105 и 110 dB (в различни времеви редове). В някои случаи, при липса на адекватна реакция на детето на звука, проучването SVP е проведено с интензивност 110 и 120 dB. Честотна лента - от 0,5 до 100 Hz, брой усредняване - 2000, епоха на анализ - 10 ms. Прибирането се извършва по двуканална система, с разположението на активните електроди в точки M1 и M2, еталонният в точки Cz, заземяване Fpz. Анализирахме абсолютните латентности на пикове I, II, III, IV, V, VI, междупикови интервали I-III, III-V, IV, пикови амплитуди като междупикови I-Ia, III-IIIa, III-IV, IV-V, V-Va, Va-VI, както и съотношението на амплитудите на пикове I-Ia/III-IIIa, I-Ia/V-Va и III-IIIa/V-Va.

Появата на определен връх е възможна само в определено време след даване на стимула. Тази характеристика се нарича латентност и има свои допустими стойности, които са отразени в таблицата.

Както беше отбелязано по-рано, само V пик е надежден критерий за възприемане на звука, т.е. ако този елемент присъства на графиката, може да се заключи, че пациентът възприема звука с интензивност, равна на стойността на представения стимул. Важно е да се има предвид, че с намаляването на интензивността латентността на всеки пик се увеличава. Тази зависимост (интензитет на латентност) е линейна, което също трябва да се има предвид при поставяне на маркери.

Проведохме индивидуален анализ на параметрите на ABR вълните при пациенти със сензоневрална загуба на слуха, при условие че интензивността на стимулиращия сигнал се измерва от прага на слуха на всеки пациент (dB SL). Характерна особеност на сензоневралната загуба на слуха е появата на всички ABR комплекси вече с интензивност на стимула 10 dB над прага на слуха на субекта, след което има рязко съкращаване на латентността на всички ABR компоненти и с по-нататъшно засилване на интензивност, времето на настъпване на комплексите се съкращава съвсем леко. Тази динамична характеристика на появата на ABR вълни придава кривата на функцията интензитет/латентност L-образна форма, което е типично за повечето пациенти със сензоневрална загуба на слуха. ABR вълните при тези пациенти имат доста ясна форма и са добре диференцирани. Индексите на латентност на ABR вълните при тази група пациенти се оказаха достатъчно близки, за да осреднят получените данни. Таблица 3 са показани средните латентности на вълни I, III и V, получени при използване на интензивността на стимулиращия сигнал, като се вземе предвид прага на слуха на пациента (dB SL), както и надеждността на разликите им от латентните периоди на същите вълни на осреднената норма.

Латентни периоди на ABR вълни при отчитане на звуковото налягане от слуховия праг (dB SL) при лица със сензоневрална загуба на слуха (M ± m), ms