Ааааааааааааааааааааа, дръж ме седем.

Вековният въпрос: Какво искат мъжете? Към какво се стремят? И изобщо стремят ли се?

Нуждаят ли се от уюта, който създаваме, или просто се нуждаем от суперкласна кухня и красиви завеси? Забелязват ли колко бързаме из къщата, опитвайки се да си направим уютно гнездо? Колко малки неща преработваме на ден? За което дори не знаят?

Не знам отговора на този въпрос. Ръцете падат. Или може би правим всичко това само за нас? Пчелите жужат и жужат. И вест за тях и за нас самите.

Знам, НЕ ВСИЧКИ мъже са еднакви, така че къде са тези, които ценят и мислят за бъдещето?

И според мен да си ЖЕНА е много по-трудно, отколкото да си мъж. Издърпайте всичко върху себе си като магаре. докато не изпуснете копитата.

Така че се скарах с моите, или по-скоро се кълнем тихо, имаме кавги в стила на Студената война. Игнориране и мълчание.

През последната година родителите му спонсорират настаняването му, аз работя и уча. Е, след като прекарах целия семестър на компютъра, интересувайки се от всичко (политиката и създаването на света), но просто не учих, след като преподавах няколко дни преди изпитите, отидох да взема.

Вчера отидох в института, попитах оценките изглежда?, На което той отговори, че не. Но чувствам, че лъжа. Закачих го на стената. Той каза, че не е издържал всички ПЕТ изпита. Което не е изненадващо, ако не преподавате нормално. И отново се притеснявах от това, налягането скочи до тавана и все още не е спаднало.

Аз като глупак планирам сватба за следващата година и вече времето на детето. Намерих си работа в друг град, след шест месеца той щеше да дойде при мен там. И така нататък. И той си има своя в главата и не ме учи на това. Срамно е до сълзи

Вече съм на 30 за шест месеца, искам семейство и деца. Но какво ще кажете, когато не можете да разчитате на него? Не мога да съм сигурен в стабилността и че няма да ми се налага да мисля как да живея месец. Искам подкрепа и да бъда като каменна стена, но тук има постоянно земетресение.