23) Извивка на туберкулиновите тестове и неговото значение. Диференциална диагноза след ваксинация и инфекциозна алергия.

Появата в рамките на една година от първата положителна реакция към туберкулин по време на теста на Манту с 2 TE PPD-L при неваксинирано дете или юноша се нарича туберкулинова чувствителност.

В контекста на широко разпространената противотуберкулозна ваксинация на новородени и реваксинация на деца и юноши в предписаното време, увеличаването на отговора на туберкулин при следващия тест на Манту се счита за признак на обрат в чувствителността към туберкулин. Това подобрение се проявява чрез увеличаване на диаметъра на инфилтрата на мястото на инжектиране на 2TE GShD-L с 6 mm или повече в сравнение с времето­измерване на цел назад, както и появата на признаци на хиперергия към туберкулин.

Обръщането на чувствителността към туберкулин потвърждава факта, че е извършена първичната инфекция в кабинета и е в основата на комплекс от терапевтични и профилактични мерки. Те са насочени към предотвратяване прогресирането на първична инфекция с развитието на клинично изразена туберкулоза и към откриване на източника на инфекция.

Според резултатите от теста на Манту децата и юношите със следните признаци се класифицират като заразени с MBT:

• по време на годишно наблюдение за първи път се забелязва положителна реакция (папула с диаметър 5 mm или повече), която не е свързана с BCG ваксинация;

• за 4-5 години продължава положителна реакция с инфилтрат с диаметър 12 mm или повече:

• в рамките на една година чувствителността към туберкулин се увеличи рязко - диаметърът на инфилтрата се увеличи с 6 mm или повече;

• в рамките на няколко години се наблюдава повишаване на чувствителността към туберкулин с увеличаване на диаметъра на инфилтрата до 12 mm или повече.

Обратът на реакцията към туберкулин, дългосрочно запазване на положителна реакция при наличие на инфилтрат с диаметър 12 mm или повече, хиперергична реакция и повишена реакция са основата за включване на здрави деца, юноши и възрастни в групата на хората с повишен риск от туберкулоза.

При условия на задължителна интрадермална ваксинация и реваксинация на BCG за деца и юноши, положително njx) 6a Mantoux с 2TE PPD-L може да показва както инфекциозни, така и неваксинални алергии.

За да се направи разлика между тях, интензивността на туберкулиновата реакция, времето от последната ваксинация BCG, наличието и големината на слеваксиналния белег, както и възможен контакт с пациент с туберкулоза и наличието на клинични симптоми на заболяването се вземат предвид. За алергиите след ваксинация се характеризират със съмнителни и леки реакции с инфилтрат с диаметър 2-11 mm. По-изразени реакции към туберкулин с инфилтрация от 12-16 mm в диаметър се наблюдават при реваксинирани деца и юноши при наличие на големи слеваксинални белези (6-9 mm или повече). Алергията след ваксинация, когато се вземат повторни проби след 3 месеца, има тенденция да отслабва.

За деца с чести клинични прояви на неспецифични алергии се препоръчва тестът на Манту да се извърши след десенсибилизираща терапия. Запазването на чувствителността към туберкулин на същото ниво или засилването му по време на лечението потвърждава инфекциозния характер на алергията.

От епидемиологична гледна точка значението на масовата туберкулинова диагностика се състои в определяне на процента на заразените индивиди в големи групи от населението и прогнозния годишен риск от инфекция с МБТ. Този показател отразява процента на хората, заразени през последната година. Те включват деца и юноши с наклон в чувствителността към туберкулин и постоянна упоритост или повишена реакция към туберкулин.

При оценка на резултата от теста на Манту е необходимо да се вземе предвид наличието на съпътстващи инфекциозни заболявания (морбили, варицела, магарешка кашлица) или соматична патология (саркоидоза, бронхиална астма, ревматизъм, злокачествени новообразувания). Отговорът на туберкулин зависи също от алергичното настроение на организма, фазата на яйчниковия цикъл при момичетата и индивидуалната чувствителност на кожата. Невъзможно е да се изключи ролята на влиянието на неблагоприятните фактори на околната среда под формата на повишено фоново облъчване, вредни емисии от химическата промишленост и др. И накрая, резултатът от туберкулиновия тест може да бъде повлиян от нарушения, извършени по време на неговото провеждане, тъй като както и неспазване на правилата за съхранение на туберкулин.