Ролята на хемофилния полисерозит при респираторната патология на свинете

Като се вземе предвид динамиката на разпространението на хемофилен полисерозит през годините, беше установено, че най-ниското ниво на откриване на патогена е през 2010 г. на ниво от 15,8%, високо ниво на откриване се наблюдава през 2011 г. - 26,5%. През 2012 г. показателят се е увеличил до 29,4%.

Така сред прасенцата от отглежданата група доминиращи заболявания на вирусната етиология са CVIS-2 и PRRS, на бактериалните - хемофилен полисерозит.

3.2. Патоморфологични промени при хемофилен полисерозит

По време на периода на проведените проучвания са разсечени само 247 прасенца, вкл. 230 трупа на мъртви животни и 17 болни прасенца след диагностично клане.

Аутопсията на мъртви и насилствено убити прасенца в плевралната кухина разкрива натрупване на прозрачен или неясен серозен ексудат, леко жълтеникав на цвят. Ребрената и белодробната плевра бяха покрити с фибринозни наслагвания; когато бяха отстранени, те забелязаха подуване, тъпота, тъпота и на места цианоза на плеврата със сивкав оттенък. В някои случаи фибринозните отлагания са със значителна дебелина, в резултат на което серозни листове се натрупват.

Бронхиалните и медиастиналните лимфни възли бяха увеличени, сочни, сивкави или сиво-червени на цвят, понякога се наблюдават точковидни кръвоизливи. Мътна, червеникава течност се стичаше от повърхността на разреза. Микроскопията на лимфните възли показва хиперплазия на кората и паракортикалната зона, с проява на дифузна инфилтрация от клетки от лимфоидно-макрофагичната серия. В централната част на възлите на маргиналните и кортикалните синуси са открити прояви на пролиферативна активност на лимфобластите с увеличаване на техния брой.

При следсмъртно изследване белите дробове бяха увеличени в обем, плътни, тъмночервени на цвят. Имаше признаци на интерстициална пневмония, а в някои случаи и катарално възпаление на апикалните лобове. Хистологичното изследване разкрива, че при някои животни основните промени се проявяват чрез удебеляване на алвеоларната стена, при други животни се разкриват прояви на фокална ателектаза, алвеоларен оток, който е придружен от намаляване на белодробната въздушност. В интералвеоларната съединителна тъкан броят на клетките от лимфоцитно-хистиоцитната серия често се увеличава и са открити отделни неутрофилни гранулоцити.

В много случаи инфекциозният процес в гръдната кухина придобива генерализиран характер. Отбелязан е перикардит с масивни фибринови отлагания в кухината на сърдечната риза. Сърцето, като правило, беше увеличено. При повечето животни в изследваните области на миокарда е изразена клетъчна инфилтрация с полиморфонуклеарни левкоцити. Има области на некроза, с проява на разрушаване, с огнища на гнойно възпаление.

В коремната кухина, както и в гръдната кухина, е открит серозен ексудат от сламеножълт до мътен цвят. Серозните кожни покриви са удебелени, груби, с кръвоизливи, отбелязва се отлагане на фибринозни филми върху плеврата и червата. С развитието на заболяването се наблюдава адхезивно възпаление на перитонеума и чревните бримки.

Черният дроб беше увеличен в обем, отпусната консистенция, лобуларната структура беше слабо изразена. Порезната повърхност беше тъпа, сиво-червена, понякога червено-кафява на цвят. По време на хисто-изследването част от животните показаха проява на венозен застой, особено в централните зони на чернодробните лобули. Признаци на гранулирана дегенерация се наблюдават в черния дроб на някои животни. В някои случаи локална некроза на хепатоцитите е установена главно в централната зона, с кариолиза.

Далакът при значителна част от животните беше увеличен, краищата му бяха тъпи, капсулата беше гладка, оцветена в тъмночервено. Понякога под капсулата се откриват точкови кръвоизливи. В бялата пулпа имаше признаци на митотична активност и дегенеративни промени в лимфоцитите. В червената пулпа синусите са деформирани поради изместването им от клетки от лимфоцитната серия.

Бъбреците бяха уголемени, с гладка бледосива повърхност и капсулата лесно се отстраняваше. Границата между кората и медулата беше ясно проследена. При хистологично изследване на бъбреците се наблюдава запазване на общата организация на бъбречната структура. В този случай често се наблюдава разширяване на лумена на капсулата. В тубуларния апарат на бъбреците се забелязват признаци на гранулирана дегенерация, особено на проксималните извити бъбреци. Беше отбелязана фокална инфилтрация на лимфоидни клетки, периваскуларни зони и прегради на съединителната тъкан.

По този начин, резултатите от изследването на патологичната картина при хемофилен полисерозит, които често се появяват във връзка с CVIS-2 и PRRS, позволяват да се идентифицират характерните промени, присъщи на тази инфекция. В острото развитие на заболяването преобладават процеси, свързани с повишена имунобиологична реактивност на организма.

3.3 Резултатите от бактериологични изследвания за хемофилни

полисерозит

По време на бактериологичното изследване на патологичен материал от умрели и принудително убити свине, патогенът е изолиран, който според своите културни, морфологични и биохимични свойства е присвоен на вида H. parasuis. Диагнозата хемофилен полисерозит е установена въз основа на анализа на епизоотологични, клинични, патологични данни и резултатите от бактериологично изследване на патологичен материал от паднали и принудително убити животни на възраст от 20 до 150 дни.

Според резултатите от бактериологичните изследвания е установено, че средно по пол и възрастови групи животни екскрецията на HPS патогена е на ниво от 25,3%. Сред сучещите прасета, от 37 изследвани проби от патологичен материал, положителни резултати за HPS са получени при 2 проби (5.4%). От угоената група са изследвани 16 проби, от които е установено наличието на HPC патогена в 3 проби, което възлиза на 18,7%.

Най-голямата група животни, изследвани за хемофилен полисерозит, са прасенца от периода след отбиването, а именно групата за отглеждане, където 32 култури от бактерии H. parasuis са изолирани от 93 проби от патологичен материал, което е 34,4%.

Когато се организира реакцията на аглутинация (RA) на изолираните култури на патогена със специфични серуми, те бяха идентифицирани и причислени към серотип 4. При изследването на изолираните щамове на микроорганизми Haemophilus parasuis за определяне на антибиотична чувствителност беше разкрито, че културите имат висока чувствителност към сулфадиметоксин, енрофлоксацин, канамицин в диапазона 90-95%, генамицин - 21-32%, тилозин - 20-30%.

По този начин получените данни показват широко разпространение на хемофилен полисерозит сред стадото свине, а именно, сред прасенца в отглежданата група. Заразяването на възприемчивите животни през периода на отглеждане се дължи на намаляване на техния имунен статус в резултат на продължаващото пренареждане от една група в друга.

3.4 Пълна кръвна картина при прасенца с признаци на хемофилия полисерозит

Създадени са две групи прасенца (n = 20) съгласно принципа на аналозите: клинично здрави и клинично болни с признаци на кашлица, задух, забавяне на растежа и забавяне на развитието. При сравнителен анализ на кръв при експериментални животни за морфологични показатели е отбелязано значително намаляване на абсолютния брой еритроцити, количеството хемоглобин, обема на хематокрита и увеличаване на скоростта на утаяване на еритроцитите (ESR). Получените данни са отразени в таблица 1.